Минчо Г. Минчев

Минчо Г. Минчев (Минчо Георгиев Минчев) е роден на 20 март 1938 г. в с. Кряковци, днес квартал на гр. Габрово. Завършва специалност „Българска филология” през 1967 г. Работи като библиотекар, редактор в ДСП „Реклама” - Габрово (1967-1969), редактор на заводски вестник (1970-1971), драматург на Габровския театър (1973-1975), музеен уредник в комбинат „Георги Денев” (1975-1983), строител (1984-1998). След 1984 г. до пенсионирането си работи като строител. Член на студентския литературен клуб на ВТУ, на Дружеството на писателите в Габрово (в продължение на 6 години негов председател). Член на СБП от 2001 г., главен редактор на литературно-художествения алманах „Зорница” (бр. 37-40). През 1993 г. създава ИК „Луна”, публикувала 55 книги на габровски автори. Негово дело са издания като „Георги Генев в спомените на свои близки и съратници. С., Профиздат”, 1986 (съставител), „Стряха над Янтра” (антология и биобиблиография на книжовници и писатели от Габрово). Габрово, ИК “Луна”, 1993; „Славейкови гнезда” (антология и биобиблиография на книжовници и писатели от Трявна). Габрово, ИК “Луна”, 1998-2000. Издадени книги: „Осъдена любов” (1992), „Звезден автобус” (1994), „Дом в тръстиките” (1998), „Гол пред Бога” (2002), „Ъгълът на ледовете” (2003), „Зеленият ангел” (2005), „И като почне зданието да се прави” (2007), „Автографи. Избрани стихотворения” (2008), „Моето литературно Габрово. Публицистика, критика” (2009), „Амбивалентна жена. Дневников роман” (2013). Носител на голямата Априловска награда (2017).


Публикации:


Поезия:

ЗАВЪРНИ СЕ В РАЯ/ брой 123 декември 2019

ПИТАТ МЕ ЩО Е ПОЕЗИЯ…/ брой 126 март 2020


За Минчо Г. Минчев:

СЛОВО ЗА МИНЧО Г. МИНЧЕВ/ автор: Христо Черняев/ брой 123 декември 2019