Надежда Мирошниченко

превод: Дафинка Станева

***
От памет и слова е този възел,
но в него има толкова печал,
че не за миналото днеска зъзна,
а за сърцето чисто ми е жал.

Защо съмненията то отмина,
открито вярваше - и то докрай,
разменяше за мигове години?
Не можеш сълзите да събереш комай.

Но страници забравени ми шушнат,
но вятър и листа са пак в летеж.
В небето септемврийско лъкатушат
пак птици. Заран - първи скреж.

Отново тук е изобилна есен,
за повода държи предзимен час.
Летете, птици, в пътя си нелесен!
И връщайте се. Ще ви чакам аз.

——————————

***
А в этой связке - памяти и слова -
Такая открывается печаль,
Что мне не жаль теперь уже былого,
А только сердца искреннего жаль.

Зачем оно не знало подозрений,
А верило и настежь, и всерьез?
И разменяло годы на мгновенья?
Да что о том - не наберешься слез.

Но шелестят забытые страницы,
Но хороводят листья на ветру.
Но в небе птиц сентябрьских вереницы
И первые снежинки поутру.

И снова осень тонет в изобилье,
Хотя метели держит в поводу.
Летите, птицы, берегите крылья.
И возвращайтесь. Я вас подожду.