Али Керим

превод: Боян Ангелов

МАЙКИТЕ ПЛАЧАТ…

Мамо, тук, на Сапун Гора
стон лежи.
Плачат майките, скърбят
неудържимо.
Тук не е поле бойно,
а поле е,
където майчината болка
тъмнее.
Войниците млади,
прах станаха те
и трева.
Крилатият вятър
носи вой майчин
без слова.
Майките от синовете са отделени.
- Сине! -
едната зове наслуки,
не знае,
че в ямата снаряд ръждее.
Другата цял ден ридае,
без да разбере къде е
чедото й.
В глината не е нейният син,
а неговият убиец.
- Синко, вдигни се - повтаря -
моля те, да си вървим,
мили!
И ласкае земята стара,
пустеещата суха земя
самотна.
Ручеи от олово
заливаха синовете им!
Текат оловни ручеи
от майчините очи
отново.
Мамо, тук на Сапун Гора в здрача
и над други места, където не съм бил,
в разни краища и градове,
майките плачат.

***
Ако ли някога се случи
доброто зло да назоват…
И ако някога се случи
злото добро да назоват…
И ако хората добри
сами поискат зли да станат…
Приемаш ли позор такъв?
Към планината
тръгвай пръв!

***
С тъгата не свиквай.
Ще станеш на всички чужд.
Не свиквай и с радостта -
лековат ще си за света.
С борбата се примири.
Нека съпътства те рискът.
Него единствено поискай!
Помисли само -
необятна е земната шир -
и има Шекспир,
Шекспир!

ЗМИЯ

Говореше ми баща ми:
- Когато стреляш в змия,
прицели се, без да примигваш -
куршум и змия ще се срещнат!
Тя сама ще се втурне
срещу своята смърт.
Тя сама ще се втурне
срещу твоя куршум.
Ще помисли дулото
за змийско гнездо.
Прицелвай се точно -
не притваряй ресници, -
замри за момент
във въздуха димен и пуст…
Тя, сякаш
дошла от небето,
ще тръгне обратно нагоре…
След миг на кълбо ще се свие
с агонията на октопод.
Тя, носеща смърт,
е влюбена
в своята гибел…
Говореше ми баща ми:
- Когато стреляш в змия,
прицелвай се, без да примигваш -
куршум и змия ще се срещнат!

МАСКА

Припомних си
за карнавала ласкав,
за вечерта, обвита в зимен мраз.
Красавица усмихната, без маска,
по маска даваше на всички нас.

И странно бе,
но и не беше странно,
което виждах и усещах там:
с маймунски маски как лице примамно
красавица прикриваше без срам.

И светли маски
с образ на лисица
получиха лица с лисичи вид.
Които с маска цял живот били са,
пак бяха замаскирали глави.

Ядосани, че маските съвпадат
с лицата им, те смееха се зло.
Чак в полунощ
угасна маскарадът,
утихна и… било какво било.

Свалихме маските си
и веднага
девойката със смях ни утеши,
но с гузни стъпки прекосиха прага,
които бяха с маски тук дошли.