ДЪЖДОВЕ
ДЪЖДОВЕ
на Ж. Д. И.
Колко пролети буйни -
не една и не две.
Падат звънки и лунни
дъждове, дъждове…
Ти стоиш все такава,
както бе и преди.
Много млад бях тогава,
бе по-стройна и ти.
Покрай теб тя минава,
може би, всеки ден -
и нима ще забрави
дъждовете и мен?
И когато напролет
тук дъждът я спре тих,
теб, акацийо, моля,
прошепни тоя стих:
колко пролети буйни -
не една и не две.
Падат звънки и лунни
дъждове, дъждове…
РАЗВАЛЕН ТЕЛЕФОН
- Ало!… Как си? Здравей!
- Нещо лошо се чува…
- При теб - все дъждове…
- При вас - юли бушува?
- Всичко е в полумрак…
- Все такъв си ти - чуден.
- Чувствам, сънна си пак.
- Ти сега ме събуди…
- Идвай! - вече крещя…
- Тук - проблеми и врява.
- Почини си от тях.
- Как ли ще ги оставя?
- Чакаме всеки час…
- То не е така близко.
- Да… Морето и аз.
- И на мен ми се иска.
- Ще сме само - едни…
- Да почакаме още…
- Толкоз нощи и дни!
- Цели дни, цели нощи?!
- Вече свиквам без теб…
- Но нали не е късно?
- Тук, в Буджашката степ.
- Ало, кой ни прекъсна…
