Иванка Павлова

***
Тази пролетна зима
с власт на зъл господар,
със заплахи незрими
и с момически чар
като роза забива
в мене остри бодли,
ражда мисли горчиви
и сърцето боли…
Може би въплътен е
в нея гневният дух
на земята ранена,
а човекът е глух.
Земетръс, урагани
праща земната твърд.
Стене, цялата в рани,
обгорената гръд.
Слепи, зли, упорити,
готвим страшния час
за онези, които
ще живеят след нас.
Тази зима безснежна,
този вечно жив страх
от беди неизбежни,
от човешкия крах…

***
Унижават малкия човек,
който трудно хляба си печели.
Унижават бедния човек
хитреци с натъпкани портфейли.
Унижават кроткия човек
с грубост самозваните величия.
Унижават честния човек
и с презрение, и с безразличие.
Той докрай по божия закон
се опитва някак да живее,
но в душата му отеква стон
и в безсилието си немее.
Не че в някой миг, обзет от гняв,
няма целия свят да напсува.
Благославя залъка корав
и за уважение жадува.
Болката в душата му расте.
Унизен, отказва да приеме
новите байганьовци, а те
се множат - сега за тях е време!

ИСТОРИИ С КУЧЕ

Куче пресича,
но на червено.
Спира да тича
и удивено
сякаш се пита
защо тъй бясно
летят колите,
а е опасно.
Вълк сред човеци,
сменил си нрава,
питомен вече,
той продължава
да се изхранва,
да ражда малки,
да носи рани
от участ жалка.
С дивата гордост
какво се случи?
Върви с намордник
доброто куче.
А друго - старо
и натежало,
пред светофара
веднъж бе спряло -
стоеше сякаш
знака зелено
там да изчака.
Бях изумена.
Светна. Пресече
с хората лесно.
Нима е вече
разумен песът?

***
Настъпиха за хитреците
най-хубавите времена.
Крадат прикрито и открито
оглозганата ни страна.
Каква безмерна находчивост
на обиграни умове!
Но странно! Тя е още жива
с туберкулозни дробове.
Ще ръфат дълго-дълго още
от мъченицата без срам.
Обезкървена, живи мощи,
родината ни - срутен храм,
ще се превърне ли в бунище,
обезлюдена, в съсипни?
Тъгата в погледа й вижте.
Очаква мрачни бъднини.
А може би ще оцелее
чрез жилавия си народ?
Разграбени заводи зеят,
пустеят нивите без плод.
България не заслужава
пренебрежение, беди,
но ги търпи. Съдба такава
кой и защо й отреди?

С ГОРЧИВ ПРИВКУС

Младост, хубост, власт, пари
стойност за човека имат.
Знания, талант дори
с тях са несъизмерими.
Скромен гений лек открил,
учен - някакви закони.
Фолкът моден е по-мил.
Мачът пълни стадиони.
На екрана - филм менте.
Милиони се прехласват.
Малките деца - и те
ще ги следват, щом пораснат.
А да си творец чудак,
е и глупаво, и смешно.
Рядко, но се среща пак
и във времената днешни!

ИЗБОР

И богатите имат
своя стръмна Голгота.
Притежават пари те,
притежават имоти.
Властелин като този -
горд, могъщ, недостъпен,
се укрива в чужбина.
Вероятно изтръпва
даже мъж като него
от прикрит страх, че може
на ръцете му ловки
белезници да сложат
по причини безспорни,
а отдавна май беше
на мнозина известно,
че без мярка крадеше.
И кирливите ризи
на екрана се веят.
Някой вече злорадства,
друг да гъкне, не смее.
А от колко ли време
сее смърт и омраза,
с колко кръв, с колко сълзи
своя път е белязал?

***
Сгазен гълъб на шосето
в южния убийствен зной -
спомен за това, с което
очароваше ни той.

И се питам: за кого ли
бе създаден съвършен?
На изящния му полет
сложи точка този ден.

А художникът едва ли
цялата му красота
може да затвори в зала -
дух крилат на волността.

В слепотата си човекът
иска Марс да покори,
след като полека-лека
всичко живо умори.

СТАРИЯТ КЛОШАР

Мъжът с оръфан панталон
и с яке, доста остаряло,
спи върху някакъв кашон,
завит с протрито одеяло.

А през деня с голям товар -
събрал от кофите хартия -
печели старият клошар
за хляб и за шише ракия.

Но никога не е унил.
Излъчва сякаш гордост странна.
Какъв ли някога е бил?
Защо сега такъв е станал?

Виновни има ли? Дали
е можел нещо той да стори?
Без избор ли е бил, или
се е отказал да се бори?

Не зная. Но като че ли
въпросите са ме разпнали
на кръст. Душата ме боли.
Ще преболее ли? Едва ли…

HOMO SAPIENS

Хищническата природа
у човека взема връх.
Да насилваш, днес е мода,
а едва поема дъх
слабият - като елена,
погнат от по-силен враг
и преследван настървено
чак до къщния си праг.
Този див инстинкт вирее
в детската душа дори.
Хищничето зло вилнее -
няма да се умори
и ще гони упорито
жертвата си като лъв -
пещерен човек, открито
искащ всякак да е пръв.
Хомо сапиенс напада
ближния си век след век.
Нито мисъл за пощада,
нито срам, че е човек…

***
Не казвайте „Бъди послушен!”,
бащи, на своето дете.
Ще бъде боксовата круша
за хитреците. Зли са те.

На всички жертва той ще бъде,
дори на своята жена
заради оглупяла мъдрост,
заради бащина вина.

И ще се пита мълчаливо
защо баща му, който бди
над него, за да е щастливо,
го е обрекъл на беди.

Или било е по-удобно
за татко му, та е решил
да властва с лекота над роба,
макар да е синът му мил.

БЕЗДОМНИКЪТ

Той гали две бездомни кучета
със същата любов, с каквато
би галил малките си внучета,
но на бунището запратен,
гладува често, а понякога
с шише ракия във ръката
се скита, без да се оплаква,
приел: „Такава е съдбата…”.
Къде нощува зиме, лете?
Какво му служи за утеха?
Отдавна мръсна и безцветна
е овехтялата му дреха.
И него майка е родила.
И него го боли душата.
От хората очаква милост,
от Бога - чудо да му прати.
Така живее. Докога ли?
Ще бъде някой ден намерен
умрял в купчината парцали
на уличната си постеля.
Сега събратята си гали,
съчувствайки им, че е зима,
готов коравия си залък
да сподели, ако го има.

***
Със бронирана гръд,
с асфалтирани вени,
наранената гръд
на земята ни стене.
„Ако ще подир нас
и потоп да настане…”
Като зейнала паст
ни грози океанът.
След вековни гори -
пустош мъртва и прашна.
Няма въздух. Дори
от храната се плашим.
Уж човек е дарен
с разум висш, но тогава
как върви ден след ден
към финала стремглаво?

***
Има болка и печал
в стиховете ми. Такава
участ Бог ми е избрал -
грозното да ме ранява,
да се питам на човек
колко време ще му трябва,
даже да е с дял нелек,
да не бъде роб на хляба.
Уж достойното цени.
Личностите с идеали
май присъстват в наши дни
само на пиедестали.
Времето ще оцени
с друга мярка справедливо
може би и тези дни,
но аз няма да съм жива.

УРОК

Потънал в своя вечен мрак,
един слепец с тояжка бяла
потропва бавно - търси как
да мине сам по тротоара.
Да беше болест, би живял
с надеждата да оздравее.
Приема тежкия си дял,
но той си знае как живее.
Не вижда ничие лице.
Светът чрез звуци му говори.
Бастун. Протегнати ръце.
В очите - болка и умора.
Прашинка в общия безброй
от хора с драматична участ,
за зрящите урок е той -
на сила и на мъдрост учи.

УМЕРЕНО ПАДЕНИЕ

Споразумял си се така с душата си:
умерено да лъжеш и крадеш,
да поизмамиш чуждия и брата си,
но не съвсем - навреме да се спреш.
Да се усмихваш с юдинска усмивка,
но ако трябва, да подложиш крак
и част от всяка чужда придобивка
да става твоя. Да не си глупак!
И ти очи за хубавото имаш:
с костюм и с връзка, с куфарче дори,
но званийце ти е необходимо,
нали си мъж достоен - с власт, с пари.
Такъв ще си останеш за децата си.
Какво си вършил, знаеш само ти.
Е, някой малко повечко изпатил:
нали е жив - все пак ще се свести.
Познаваш правилата на живота.
Почти почтен, без чувство за вина,
печелиш слава, постове, имоти
и грабиш с мярка своята страна.