У ДОМА
ХУДОЖНИК
Радостен съм аз, не крия -
вкъщи дойде бояджия.
Изпомаца, изпоцапа
всичко в хола. А-у!
Даже Маца с цветна лапа
стъпва ядно: Мяу!
Но разкошни са стените,
светят те като измити.
На ядосан се преструвам:
не стени, а лист огромен.
Цял ден утре ще рисувам
куп неща за спомен.
Ще наричат листа чист
с друго име: стенопис.
БЕДА
Цяла сутрин аз рисувах
езеро и патки две.
Синята вода вълнувах
до самите брегове.
Двете глупави девойки,
розови като зора,
аз изписах като двойки.
и облякох ги с пера.
А по обед се досетих:
май че нещичко сгреших -
ни уроците прочетох,
ни задачите реших.
Истински се развълнувах,
в мене страх сега расте:
ах, дано да не доплуват
до бележника ми те.
ХИТРУША
Без дори да ме послуша,
телефона взела
Мима - куклата-хитруша,
писала се смела,
не, не се е побояла
като много други,
без да мисли навъртяла
дръзко на „Услуги”:
- Да, обажда ви се Мима,
куклата на Ива.
Тук една такава има,
страшно е ревлива.
Цял ден днес ревеме двете
и след обед будни.
Ако може - изпратете
десет кукли чудни.
Как да се оправим знаем,
все сме си роднина.
Утре заран ще играем
ние на градина…
СЯНКАТА
Имам си една тревога
даже като пея -
да избягам аз не мога
никъде от нея.
Тя по всичко ми прилича,
сякаш ме копира:
да играе и да тича
никога не спира.
Само аз не съм разбрала,
щом на мен е верна,
след като съм с рокля бяла,
тя защо е с черна?
Още - ето ти задача:
гдето да се дена,
ръкомаха, ходи, скача …
легнала
пред
мене.
И не може да говори,
а пък е устата -
може би тя с мене спори,
но наум, горката.
В БАНЯТА
Бях днес в банята. Добре
се измих сред шум и врява.
Много мъничко море
всяка вана представлява.
Тясно, плитко, без вълни,
може в него да се ходи,
да се пускат в тихи дни
само детски параходи.
Друго: беше моят душ
цял надупчен, като сито.
Чух: водата казва „Муш”
и се смее дяволито.
Става после тя на прах
и към мене пара носи…
Само дето не разбрах
всички тук защо са боси!
ПОВЕЧЕ ЛИ
Не е вече щърба Ива,
най-злоядото дете.
Всяко зъбче си пробива
дупчица, след туй расте.
Става Ива по-красива,
бели зъбките блестят.
Но кого да пита Ива
повече ли ще ядат?
БАРАБАН
Върху жълтата му кожа
двете палки ще положа,
ще му дръпна хубав бой -
стройно ще простенва той,
ще пищи и ще похлипва,
звуци над света ще сипва,
а зад звуците - порой
и зад мен ще крачи строй.
КАДАИФ
Сред сладкарница „Поляна” -
срам! - стоя и местя крак.
О-ле, че съм забравана!
Как наричаше се, как?
Не, не беше каламара.
И тригуна то не бе!
Сякаш че съм баба стара,
а не съм от първи „б”.
Паста? Паста тя не беше.
Още повече локум.
Нещо друго й се щеше
на устата. А-ма ум!
Като че играя роля -
и се цупя при това…
А-ха! Лельо, дай ми, моля,
ти от сладката трева!
АВТОПОРТРЕТ
В далечното ми детство
особено по мрак
аз виждах доста често
джуджето Бубарак.
То беше ситно-ситно
почти като зърно,
премного любопитно
и цялото - петно:
петна по нос и бузи,
по длани и крака,
по ризи и по блузи,
по джоб, ръкав, яка,
по шия и по рамо,
по двете колена -
петна да искаш само,
навсякъде петна!
Петна от кал и пепел,
от вишна и домат,
от зис, москвич и чепел,
от някой клон чепат,
от олио и мляко,
от риба и ръжда,
от всичко и от всякой
и даже от звезда.
Едва търпях джуджето
на име Бубарак,
което бе проклето
и идваше по мрак.
Изплезвах му се нагло,
не зная аз защо -
от нашто огледало
отвръщаше ми то.
ЧУЖД ЕЗИК
Малко е мишлето сиво
с име чудно, Скок-Подскок,
ала срича то грижливо
своя труден нов урок.
Всеки час и всеки миг
учи важно чужд език.
И дочуе ли: - Мяу-мяу,
идвам, за да те изям!
Отговаря: - Бау-бау-бау,
я не се обаждай там!
КАК ТАКА
Куклата ми казва: „Мамо!”
И това повтаря само.
Но когато тя не слуша
и ми дойде чак до гуша,
карам й се - тя обаче
все не може да заплаче.
Но когато тя, хитруша,
спи, добре се храни, слуша,
радвам й се - тя немее,
все не ще да се засмее.
Плач и смях, кажете вие,
в „Мамо!” как така се крие?
