КРОКЕТ ВЪВ ВИНДЗОР
превод: Александър Костов
Във Виндзор кралицата гледа в захлас -
придворните дами как тичат
и нова игра как играят от час,
която се крокет нарича.
Търкалят те топките с радостен вик,
и гонят ги тъй вдъхновено…
Кралицата гледа, ликува, но… в миг
замлъква… с лице ужасено.
Тя вижда: не с топки за крокет, уви,
играят в кръга до насита,
а удрят, търкалят човешки глави
със спечена кръв по косите…
Глави на жени, на моми, на деца,
покрити със зейнали рани,
и сякаш не са туй човешки лица,
а то е самото страдание.
И кралската пъргава дъщеря
на крокет играе тъй жадно,
че даже, унесена в свойта игра,
глава до кралицата падна.
Глава на детенце със руси коси,
устенцата укори сричат.
Изтръпна кралицата, страх я смрази
от мъртвите детски очички.
„О, докторе! Бързо елате при мен!
Мираж ли тук виждам, кажете!…” -
„Не - казва й докторът, - просто сте в плен
на вестника, който четете!
Той пише - в България турците как
посичат дори и децата.
Вземете си капки за нервите пак,
след туй си идете в палата.”
Послушва кралицата лекаря свой,
прибира се, свъсила вежди…
Но, ужас! Пак кървави капки безброй
тя вижда по свойте одежди.
„Британски реки, помогнете! Честта
измийте с вода от позора!” -
Напразно. Не се заличава с вода
кръвта на невинните хора.
Санкт Петербург, 20 юли 1876 г.
