КАРНАВАЛ
превод: Иван Антонов
КАРНАВАЛ
Ах, Шуман, от теб аз взех тези названия!
Аз открехнах тихичко вратата, маската свалих,
в моята градина с цветове най-пъстри влезте смело,
няма място зад кованата врата за лицемерно дело,
а устата от душата ми усмивката е взела.
Ще ви срещне с истинско опиянение тук моят лик.
О, зад каменна ограда като властелин
аз живея тъй отдавна в таз градина
сред цветя и сънища, с тръпчиво вино.
Здрава е оградата, която пази тъй ревниво
клоните от рози и горчивия пелин.
Ала в моята градина за магическа игра
призовавах себе си и слънчевите сенки златни.
Но с властта на вълнението непонятно
от сенките, угаснали отдавна и стократно
пристига споменният рай.
В рамките красиви за златни стихове
пак изплуват нежните измами
и на сцената от благополучие и драми
на Пиеро душата е убита само,
а балът шумен диша с лунни сънища и ветрове.
——————————
PREAMBULE
/Пролог/
Като актьор съм в пролога от „Паяка”
на осветена сцена, сам пред вас…
И заедно ще плачем,ще се смее всякой -
нали животът наш играе се пред нас.
Покорно моля в тази шумна зала,
в живота встъпвайки не знаем нищо ний,
на сцената ни ще е пъстър карнавалът:
„Вдигни се ти, завеса! Представление почни!”
До мене сенки върху подиума на живота
и скъпи призраци, угаснали отдавна във съня…
Проблясъци, бълнувани видения, нещата
във бедна рамка на недопети думи в тъмнина.
Живот в отблясъците на изменчивото огледало
с доброто и със злото - игра на вечността,
върти се покрай нас без край и без начало
безгрижен като в неразумен, пъстър бал света.
——————————
BAL MASQUE
/Бал с маски/
Както във играта стара
аз не виждам яркия ширит червен…
Раутунделейн, къде се крие твойта жартиера,
где са кастанетите, разкошна ми Кармен?
Вдига, вие се нагоре лентата на котильона*,
а аз глупаво си сложих маската на Пиеро
и тъй дълго гледах те из-зад колоните,
влюбен във въртенето на бялото перо.
*котильон - старинен танц, подобен на кадрила.
——————————
PIEROT
/Пиеро/
Навсякъде разстила се сънят като сребро…
Полягат сенки от брезите стари…
Ти все си този, моят вечен Пиеро
със своята копнееща в тъгата си китара.
Ах, глупаво момче, нали уж няма я отдавна, брат,
и ти си сам с мечтата натрапчива
пак влюбен в този тих и лунен свят,
макар че любовта сънят е, който си отива.
——————————
ARLEQUIN
/Арлекин/
Във пурпурно до жълто пламъкът се вие,
от огъня излиза Арлекин…
И съблазни сънищата крият,
тъй както пъстра малка рибка вирът син.
И наслаждения, горещи рани, чудо
люлее пламъкът разлят.
Тъй както яркото парцалче на премерена заблуда
е на живота танцът в този свят.
Ти танца помниш ли между колоните от мрамор?
В сърцето ти опиянение, в главата ти мъгла…
А във вазата кристална пъпките на рози само…
——————————
VALSE NOBLE
/Благороден валс/
Между колоните във плавен такт
ний плъзгаме се непринудено и без усилие,
едва докосвайки се като в сънен полумрак
през хладина и негата по ранни лилии.
Отвъд прозореца - цветя, зад парка е простор,
но във властта сме ний на мраморната зала
и както нежен сън спокойният ти взор
снега и белите пера обходил е с илюзията бяла.
Ала сърцето през преградата - мъчителна безкрайност -
внимаваше с надежда тайна
за алените рози във вазата кристална.
——————————
EUSEBIUS ET FLORESTAN
/Еузебио и Флорестан/
Както сменя си реда нощта с деня,
а среброто с лъч от слънце златен,
тъй в сърцата наши нежната тъга
сменя се със плам и жив, и страстен.
Във праобрази на Пиеро и Арлекино
блесва ни животът, после пък е прецъфтял…
Те отново са пред мен като картина
„Една мечта с две трепетни крила”.
——————————
EUSEBIUS
/Еузебио/
В сянката и под шума на плачещата ива
по недостижимото въздиша влюбено поетът пак…
И тъга, и вечна скръб прелива
в полусветлина и в полумрак.
И безумието прелестно и лековато…
Като влюбване са сънищата, а любовта е сън…
Над загадки, тайни, за размисъл познати…
И на тъжна пролет - уморен навярно звън.
——————————
FLORESTAN
/Флорестан/
По склона плъзгат се надолу ярки дни
в победна като пламък колесница.
На скачащи коне там тропотът гърми
и дълъг бич в протегната десница.
И както страстен зов - жесток и жив,
с мощта на пролетния порив
се носи по пътека сляпа вихър див
в безумен бяг към пропастта и не ще се пак повтори.
По сцената - силуети на тълпи,
преживени сънища отдавна…
И преоблечена,действителността ни спи
в парцалите от спомени, в слова неявни.
——————————
COQUETTE
/Кокетка/
Лятно пладне. И море от светлина.
Ти от цветовете запленена,
отговора не дочакала от мене,
скри се зад лехите от цветя.
И безгрижен, както теб денят
весел е и крехък, нежен,
а от своята ограда снежна
спускат се към мене алени цветя.
И тече на струйки в мен кръвта,
както сокът сладостен на нара,
болно и жестоко нараняват
във сърцето ми захвърлени цветя.
——————————
REPLIQUE
/Реплика/
Поднесох неуверен, плах
като снеговете сутрин бели рози,
букет от розите червени там до тях
стоеше чужд и насмешлив, и грозен.
О, алените рози тъй гневяха черната коса,
в гърдите блян от пламък бе откъснат!…
И аз разбрах и чух у себе си гласа:
„За белоснежни рози може би е вече късно!”
——————————
SPHINXES
/Сфинксове/
1
Ах, Боже мой, натрапчиви идеи много по света
и всеки кукловод е с кукла във ръката!
О, не отнемайте му куклата
и не оставяйте самотния самичък в тъмнината!
2
Загадките зад прага на живота скрити…
Но въпреки най-скрити тайни, въпреки съня
все тичаме по веселите пътища честити,
отбрулвайки клонки крехки - нежните слова.
Великата игра животът ни играе
на смърт и кръв. И всеки ден
край нас неотстъпно и навсякъде витае,
следи ни тайнствената сянка в теб и мен.
Под вечерта на сенки всичко е далечно,
в часа на залеза - все по-близо тъмнината.
И все по-често чуващи се и тревожни, и зловещи
загадките са на живота зад вратата.
3
Сред ленти ярки и усмивки, и огледала,
в страстта безумна, във вихъра на котильона,
под черна маска черепът озъбен, потъмнял,
разглежда ни из-зад колоните.
И бавно се промъква край колоните
нелеп, пиян и весел таборът,
вежливо, насмешливо се покланя
и със един от нас танцува „dance macabre”.
——————————
PAPILLONS
/Пеперуди/
От слънце засияла е поляната
и пъстри пеперудите летят.
Защо тъй бързо и тъй рано
със сенките пристига вечерта?-
Не успях да се усмихна
във еднодневния и кратък сън.
А сенките на пеперудите притихват
и в огъня изгарят. Като в сън…
——————————
LETTRES DANSANTES
/Играещите букви/
триолет
На сцената житейска - вечен триолет:
Пиеро и Коломбина с Арлекин.
И през пътуването на годините от векове
е на сцената житейска вечен триолет.
И както сменя се нощта със утринен просвет,
така едни и същи са картините на всички дни,
а на сцената житейска вечен триолет:
Пиеро и Коломбина с Арлекин.
——————————
ЛУНЕН СОНЕТ
Разля се призрачен от светлината лунен ред
във кръг разхвърлящ сенки пъстри даром.
А под прозореца Пиеро - печален силует
и трепетния звън на на тънкострунната китара.
Разстила се и тих сънят. Отминават си годините така…
Сърцето - цяло във властта на струнното опиянение…
На мен отново се присънва блясък на луна,
като сребро потрепва отминалото вдъхновение.
И търси, и зове лъчът печален
при тебе, тебе, Пиеро, иззад облака потаен
с китарата като тогава - до колоната.
Не ме търси, вълшебна светлина,
отдавна Пиеро не е ни тук, ни там.
И здраво закована е вратата на балкона.
——————————
МОНОГРАМ
Заветен монограм от Е до О…
В света са много буквите за нежност,
в сърцето врязани дълбоко,
сякаш са вдълбани по кората на брезата белоснежна.
За сърцето сълзи, във сърцето - кръв
и в него са прикрити буквите под маска…
Заспивай безнадеждна, тайна, спи, любов -
вълшебна приказка, прекрасна!
——————————
CHIARINA
/Кларина/
От далечните, отминали години, както тих повей…
Време на романтика, гирлянди, кринолини,
присънва ми се тънък, нежен силует
и шалът бял над клавесина.
Благоуханен,влюбен паркът зад колоните
по паркета хвърля слънчеви петна.
Ах, този нежен и безкраен сън, отронен,
не ще се никога повтори на света!
——————————
CHOPIN
/Шопен/
Подиумът на утрото, изкусно заблестял,
е недостижим зад огнени прегради…
О, блестящ и черен сън - тържеството на роял
и омаята прекрасна на шопеновски балади!
——————————
ESTRELLA
/Естрела/
Аз тези нежни пролетни цветя
за теб откъснах със ръка грижовна
и карнавала пъстър, и мечти тъжовни,
сънят за теб невидим в любовта…
А златна шапчица е песента на есента,
ликуване на майски безразсъдни думи
и този поглед мил ми е безумно,
такъв един възторжен и болнав.
——————————
RECONNAISSANCE
/Благодарност/
Прецъфтяха люляците. Няма я и пролетта.
Зад леса се носи облак буреносен
и ненужен този ден е в есента,
пуст, мъчителен и огненосен.
Гледайки вечерната заря,
плуват край сърцето сенките далечни
и във стихове сега благодаря
за оная пролетна въздишка мимолетна.
——————————
PANTALON ET COLOMBINE
/Панталон и Коломбина/
Нищо ново под луната. И все този сън…
Все тъй тъжни са картините.
Може би пред мен минават призраците вън
в панаира на Панталон и Коломбина.
Ти замина. Аз останах сам.
И остави във сърцето ми любов и болка неизбежна…
Колко много Коломбините са по света!…
Спи у мен, любов, като море безбрежна!
——————————
VALSE ALEMANDE
/Немски валс/
Сред огньове и скалите тъмни
вий се Брокен в танца див,
голи вещици с къдрици безразсъдни
носят черепа озъбен, незлоблив.
Щастието е под планини зарито,
скрито е от мерзката игра.
В танц върти се Фауст с Маргарита
и над планината вечен е кръга.
——————————
AVEU
/Признание/
Но и навярно този карнавал
е признание тъй плахо. Ти знаеш своя дял.
Аз се уморих да нося цвете драгоценно
с цвят теменужен разцъфтял,
упоен докрай от влагата безценна.
Но навярно всичко е мечти,
всичко е мираж и мрънкане за красоти.
Пеят струни и пак очарование,
полетът на белите крила и даже ти…
Но утеха ли е туй за търпение и за страдание?
——————————
PROMEADE
/Разходка/
Мълчание. Тази есенна градина
прощаваше се с нас чрез златните листа.
Как тихо ти листата със чадъра си разрина
сърцето неразумно те следеше в есента.
Последен ден. Разходката последна.
Последен час за откровения и нежните слова…
Но всички думи спят… Кънти сърцето бедно
във вечерния здрач на листата под шума.
——————————
PAUSE
/Пауза/
Заслушани във говора на струните,
във полета свободен на твореца, в песента
с походка важна идват думите
на разсъждението сухо, сякаш е смъртта.
Остави, на разума изчадие,
с бедите своя пъклен кръгозор!
И нека е стихът божествена преграда,
за тебе недостъпен взор!…
——————————
MARCHE CONTRE LES PHILISTINS
/Марш срещу филистимляните/
Цялата любов - на щастливата палитра,
на палитрата от весели напеви, цветове…
Кой така ревниво, безразсъдно, хитро
търси в песните следи от млади и девичи гласове?
Аз ненавиждам рутината сляпа
и бездарен ропот глух.
Може да изпееш каватина под луната,
а пиян под нея да си и без звук.
Може да ридаеш, да се смееш
и под сълнцето безумно да обичаш и мечтаеш,
за да не може никой да те разбере:
защо на Пиеро непосилно е да е добре.
Цветовете се разляха по палитрата,
по палитрата от песни и любов.
И защото гледа хитро,
той не чува в стъпките девичи зов.
Всичко туй било е, има го и пак ще бъде.
Преминава ни животът като този карнавал
и сърцето няма да забрави, на опиянение осъдено
на старостта ни порива, нито този нежен валс.
Стихва музиката и цигулки глъхнат надалече
и изчезнаха признания, усмивките на утринта.
Ах, как незабележимо бързо и живот изтече,
ти, любов, ти както роза прецъфтя!
Но какво пък - всичко има край. Сърцето бие мълчаливо.
Коломбина си отива и след нея нещо шепне пак.
И от ъгъла те гледа насмешливо
Арлекин щастлив - твоят вечен враг.
Ето - свършва пъстър балът.
Някъде далече
отива си, едва се вижда карнавалът…
Кой е този във протрития сюртук,
който днес премита тази мръсна зала?
Ах, познах аз Пиеро във тоз старик!…
Замълчи, о Пиеро, играта свърши!
Не събуждай болките и стари рани ти!
Вечерите дивни не завръщай,
отлетя животът към невидими страни!
Във какво разстлахте тайнствената си нирвана
и къде сте вий далечни,мили, минали черти?
От неясен полумрак мечтите вече са люляни,
в куклите забравени на големия диван тъга блести.
——————————————-
Eusebius et Florestan: първият е меланхоличен, замислен, мечтател, вторият - поривист, страстен, жив. Двамата са двата елемента, на които се разпада художественото „АЗ” на самия Шуман.
Chiarina: Клара Вик, бъдещата жена на Шуман, а тогава /1834 - 35 г./ още 15 годишна девойка, пианистка.
Estrella: Ернестина фон Фрикен, девойка по това време занимаваща въображението на младия композитор.
Marche contre Philistins: под названието Филистимляни, с които библейския цар Давид се е борил, Шуман подразбира неговите съвремени уморени „учени” музиканти. С филистерството самият той се е борил не само в качеството си на композитор, а и като писател чрез своите статии в журнала „Neue Zeitschrift fur Muzik”.
Шуман по повод „Карнавал” между впрочем казва: „Заглавията аз написах впоследствие - нали музиката не винаги удовлетворява и не винаги е ясна сама по себе си.”
Грешно би било да търсим и в нашия „Карнавал” транскрипция на шумановата музика. Просто са взети едни названия: нали и поезията не винаги удовлетворява и не винаги е ясна сама по себе си. бел. авт.
