НА КРЪСТА НА СЛОВОТО И ИСТИНАТА
Избрах това заглавие за моя отзив с риск да бъда упрекната в излишна патетика. Но, мисля, че това е най-характерното, което може да се каже за критика и литературния историк Благовеста Касабова.
През целия си човешки и творчески живот тя отстоява точно определена ценностна система - ролята на Словото и Истината в живота на хората. На Словото и Истината, които могат да променят света…
Има разпространено мнение, толкова разпространено, че не се наемам да съдя кой е авторът му, че литературата е отражение, сянка на живота. И, вероятно, ще се съгласите, че критиката и литературната история са отражение на литературата.
И, когато трябва да се напише слово за литературна критика, то нещата стават твърде опосредствани - отражение на отражение, на отражение…
Затова логичният изход е да се пише за личността на критика. Който, по презумпция, не би трябвало да бъде „кълвач на звезден прах” както доста рязко се изразява Джек Лондон, а сътворец на поетите и белетристите, за които пише. Аз мисля, че точно такъв критик и литературен историк е Благовеста Касабова.
Когато се заех да представя цялостното творчество на госпожа Касабова, аз не знаех с каква мащабна задача се захващам. Защото това е тема за студия, за дипломна работа, дори за докторска дисертация. Затова ще ми простите известните непълноти и фрагментарност, които се оказват неизбежни в случая.
Когато става дума за човек, посветил целия си живот на литературата, автор на 15 книги и безбройни публикации в печата единственото, което може да извини пишещия за непълноти и субективизъм е искрената любов и уважение към човека и твореца, за когото става дума. Е, аз писах този текст с любов и уважение. Надявам се в края му всички да почувстват това.
Пред мене са част от книгите на Благовеста Касабова. Винаги съм търсила в миналото на нашата литература фигурите на жените-писателки, изживели достойно живота си, преминали през всички изпитания на съдбата с вдигната глава и със съзнание за своята мисия. Затова обръщам внимание първо на тях.
Благовеста е посветила книги на Мара Белчева и Фани Попова-Мутафова. „Ръми в душата ми” е книгата със заглавие, взето от стих на Мара Белчева. Пред очите ни постепенно добива очертания една прекрасна фигура на жена, на творец с трагична съдба, устояла на всички житейски бури, останала докрай с любимия си Пенчо Славейков, продължила да твори след смъртта му.
Обвинявана в епигонство от Гео Милев, критикувана от Владимир Василев, нападана от Васил Пундев и защитавана от Владимир Минев. И неизменно защитавана от Благовеста Касабова. Защитавана не само в детайли на творческото й кредо, на особеностите на нейната поезия, но и с написването на една истинна, изпълнена с любов и уважение книга за нея… Ще си позволя да цитирам от текста на Благовеста Касабова /стр. 73/:
“Минев не е съгласен, че влиянието на Славейков върху Мара Белчева било “робско” и че тя “с нищо не проявявала поетическа “индивидуалност”….”
И той наистина посочва стихотворение в защита на тезата си. Но аз мисля, че по-характерно за творческата индивидуалност на Мара Белчева е стихотворението, посочено от Благовеста Касабова:
Ръми в душата ми, ръми
като в есенни тъжни дни -
слана и нея ослани -
ръми в душата ми.
И слушам ази равний шум -
смъгли ми в погледа сълза -
надвиснали са небеса…
Пустинен вий се равний друм.
Сълза ми погледа стъмни,
тъй както дните есента.
Като над капнали листа
в душата ми есенен дъжд ръми.
И ето част от пламенното слово на Благовеста в защита на творчеството на Мара Белчева:
“На прага стъпки” безспорно има своето място в развитието на съвременната българска пезия. Изповедното й начало я превръща в летопис на един живот, на една отминала епоха, на нейния морал и духовност. Може би поетесата се е вслушала в думите на своя любим - “какво ще каже, а не толкова как ще го каже” да си мисли, когато пише. Казала е много неща, щом и днес, осемдесет години от излизането си, стихотворенията й, побрани в “На прага стъпки”, продължават да ни вълнуват.” /с.74/
Е, вече бегли впечатления за личността на критика и литературния историк Благовеста Касабова започвате да добивате. Тя е задълбочена, страстна защитница на истината и на женското присъствие в българската литература.
Друга нейна книга със сходно звучене е “Чудотворката”, посветена на Фани Попова - Мутафова. В известен смисъл, това е най-сполучливото заглавие, което може да бъде измислено. В изпълнения с превратности живот на Фани Попова - Мутафова истинското чудо е отстояването на човешките и творческите позиции, въпреки всичко - въпреки личните житейски трагедии, въпреки недоверието, за това, че е жена, въпреки критиките от “идейни ” позиции след Девети септември.
В този смисъл, приликите в характерите на Благовеста Касабова и на нейната героиня са очевидни. И обясняват творческите и житейските пристрастия на критика и литературния историк.
Моята среща с творчеството на Фани Попова- Мутафова се състоя отдавна. Прочетох, направо изгълтах “Солунският чудотворец” още в юношеските си години. Но, признавам никога не съм си представяла фигурата на авторката.
Задълбочената биографична книга на Благовеста Касабова изследва подробно литературната атмосфера на София в края на 20-те години, литературните кръгове, салони, кафенета, ролята на интелектуалката в онова трудно време, творческите връзки и пристрастия на Фани Попова - Мутафова, отзивите на критиката за нейните книги.
И фигурата на писателката се изправя пред нас - изтънчена и духовно силна, богата на познания и, влюбена в историята на своя народ.И особено в личността на Калоян. Философията на царя за оцеляване на държавата е безкомпромисна.
“Не забравяй никога три неща, казва той на младия Йоан Асен, за да добрува народът ти, който ти е поверил съдбините си…
Първо. Не вярвай на покаян враг, ами го чисти из корен, защото проклетата плевел рано или късно пак се завъжда и пак ще трябва кърви да се леят…Второ. Няма враг, който да не може да се сломи. Стига всички да сте единни, а не един да разваля това, което другият прави… Трето… Земя се не дава! Никога! Тъй са знаели нашите предци. И аз няма никому да отстъпя нито педя от тая българска земя, та ако ще би и в пъкъла да се продъня…”
И Калоян е изпълнил всичките завети на дедите си. Колко актуално звучат и днес в условията на псевдолиберални ценности тези думи… Но, според Благовеста Касабова, точно тези думи на героя й обясняват своеобразното увлечение на Фани Попова-Мутафова от идеите на националсоциализма. В тези идеи тя е виждала шанс за обединение на България и то е станало, макар и за кратко, по време на Втората световна война.
Подробен и прочувствен анализ е направила Благовеста Касабова образа на Калоян. „И друго съществено - пише Касабова - Фани Попова-Мутафова се стреми да обясни онези, не винаги видими с просто око сили, които движат политическия, икономически и духовен живот. Ядрото на романа, независимо от всички други качества - по-силни, или по-слаби, безспорно е геният на Калоян.”
И отново Благовеста Касабова защитава своята героиня от нападките на критиката, че романът няма обединяваща нишка. Защото точно Калоян е тази нишка.
По нататък се описва трудния творчески процес на сборника с разкази за велики дейци на нашето възраждане “Велики сенки”. За Паисий, Софроний Врачански, Левски, Христо Ботев, Баба Тонка, Григор Пърличев и т.н. Преровени са хиляди страници архивни материали, уточнен е всеки детайл, разпитани са живите потомци. И отново Касабова защитава своята героиня този път от критиката на Людмил Стоянов. Подчертава високото мнение на Георги Константинов за сборника.
В очите на читателите от по-новите поколения, благодарение на тази книга, образът на Фани Попова - Мутафова с нейния талант и ерудиция, с нейната безкомпромисна любов към България, оставя трайни следи.
Не знам дали има паметник на Фани Попова-Мутафова. Но книгата, посветена на нея, е един неръкотворен паметник.
Друга писателка, която е спечелила вниманието на Благовеста Касабова, е Калина Малина. В книгата със същото заглавие тя подробно описва нейния творчески път.
Освен автор на биографични книги за велики жени, между които е и книгата за Баба Тонка Обретенова, Благовеста Касабова пише и мемоари - “Минало неотминало”, сборници с рецензии - “Вечери на кръста” първа и втора част, публицистика - “Обратната страна на медала”.
Това, което впечатява в нейните текстове, е безкомпромисното защитаване на истината за творчеството на отделните автори и за техния живот.Особено искам да подчертая сред многобройните рецензии тази за Ивайло Балабанов.
Високата оценка за неговото творчество е изведена като доказателство, че българската поезия е жива.
Важно място в живота на Благовеста Касабова заема дейността й като близък творчески сътрудник в екипа на поета Евтим Евтимов и заместник главен редактор на „Новия пулс”. В това си амплоа тя е дала зелена светлина на много нови талантливи автори. И безкористно е работила за развитието на съвременната българска литература.
Лично на мене ми харесва непримиримостта на госпожа Касабова в борбата за чистотата на българския език. Впечатлява стремежът да разкрие истината за опитите на много хора да пренапишат биографиите си и да се изкарат репресирани и дисиденти.
Сега, когато се чуват теории, че ще имаме нови привилегировани касти по подобие на бившите активни борци, подобни текстове са много актуални. Благовеста Касабова не се бои да бъде конкретна, да назовава знакови имена - проф. Амелия Личева, Вихрен Чернокожев.
Ясно е, че така няма как да не си спечели много врагове. Но това не я спира. Защото не й липсва ерудиция, опит, майсторско владеене на словото и гражданска смелост.
Защото тя вече е на кръста - на кръста на Словото и Истината.
