Благовеста Касабова

Георги Н. Николов е литературен критик и историк, който се наложи в литературните пространства през последните десетина години.

Автор е на седем книги, на десетки статии, отзиви и рецензии.

В центъра на изследователските му търсения и открития са творци - поети и белетристи, свързали по един или друг начин произведенията си с морето и по-точно морето като събирателно понятие, тъй като то съдържа битието и образите на морските труженици - моряци, лодкари, рибари, докери.

Интересът на Георги Н. Николов към маринистиката е естествен, самият той е морско чедо - роден е в Бургас. Друг не-по-малко важен елемент от изследванията на Георги Николов е че възкресява от забрава творци на словото, живели и творили между двете Световни войни, без чиито книги, българската литература нямаше да бъде толкова разнообразна тематично и идейно нюансирана, интонационна и образна, а и разнородна като форма.

Новата книга на критика „Българското море в сърцето на времето” е сериозно професионално изследване на българската маринистика от самото й зараждане до днес. Той не проследява формално само създаденото от поети, в чиито стихове присъства морето.

Той е нагазил в много по-дълбоки води - проследява как морето се отразява на икономиката през възраждането, поминъка на хората по неговите брегове, връзката им със света, развитието на професиите свързани с морето - корабоплаване, рибарство и пр. и как навлизането му в общественото пространство определя живота на хората, и как се отразява върху идейно-тематичните търсения на творците.

„Българското море в сърцето на времето” съдържа впечатляващ документален материал, авторът е проучил десетки факти, събития, документи, лица, вестници, списания (побългарени преводи през 19 в. от видни наши възрожденски просветители и хора на действието, също как морската тема - в най-широки граници, започва да се появява по страниците на най-престижните за онова време „Цариградски вестник”, „Български книжици”, „Македония”, „Зорница”.

Съдържанието на публикациите е разнообразно - от търговско мореплаване, рибарство и пр. до художествени творби, и въпроси, които занимават най-изтъкнатите имена от нашето възраждане - примерно Анастас Гранитски, и неговото „Търговско ръководство…”, Петко Р. Славейков - поетичните и публицистичните му изяви свързани с морето и ролята му в живота на човека и т.н.

Запознава ни с основаването на първото „Параходно дружество и провидение”, с първите образци на поетичната маринистика - от средновековието, посочвайки Йоан екзарх като неин представител и още по-далечни примери от народните песни…

Пространно авторът анализира стилистиката и идейната насоченост на първите маринистки кълнове и героите, които са обект на възпяване. Задълбочените анализи и прочети, които Георги Н. Николов прави, показват не само обширни познания, но и ерудиция. В следващите глави от съдържанието той разширява тематичния кръг.

Тематичните му части са разнопосочни, една от които е политическата ангажираност на поетите и посочва първите им представители, още работническата тема в маринистиката и т.н.

Интерпретацията на видовете маринистика е подплатена идейно-художествено с имена като Вапцаров, Ракитин, Теодор Траянов и други още.

Произведенията им авторът разглежда в контекста на обществено-политическите и социални отношения по времето когато са творили. Разбира се тематичните определения не са в строги граници, към тях авторът причислява и пейзажната маринистика, тъй като е част от стилистиката на повечето стихове. Обосновава се като цитира най-известните имена: Вазов, Пенчо Славейков, Христо Ясенов, Дебелянов и още други.

Специално внимание Георги Н. Николов отделя на женската маринистика, условно наречена от него женска. В списъка на големи наши поетеси като Багряна, Дора Габе, Яна Язова, Мария Грубешлиева, Калина Малина, критикът включва и полузабравени имена - Люба Касърова, Весела Страшимирова, Соня Вичева, днес известни само на литературните изследователи.

Промяната на обществено-политическата система неминуемо се отразява и върху създаваното не само от творците на словото. През една от тези промени се появява и трудовата тема в маринистиката - края на 20-те и 30-те години на миналия век.

Изострените сетива на критика са уловили прояви още в крехката й възраст, от началото й, поставено от К.Величков и неговото стихотворение „Старият рибар”, проследява развитието й през годините, обогатени интонационно, идейно и нравствено със стиховете на Кирил Христов, Цоньо Калчев, Вапцаров, Стефан Станчев и др.

Разбира се аз само рамкирам тематичното разнообразие на нашата маринистика, изследвана професионално от Георги Н. Николов.

Но в цялостното съдържание на „Българското море в сърцето на времето” той остава верен на себе си, на търсенията си в областта на литературната история, едно от които е, изваждането на бял свят на имена на творци, допринесли за нашето литературно развитие. Между тях е и Стефан Станчев с неговото, превърнало се вече в народна песен стихотворение.

Имам само две груби ръце
и двуострата ладия стара.
Бий у мене моряшкото сърце,
както всяко сърце на рибаря.

И обхождам на длъж и на шир,
след вълните догонвам безкрая.
С ветровете говоря безспир
и не искам за нищо да зная…

Отделна глава в книгата авторът е посветил на образа на рибаря, предимно в творби на поети от миналия век. И тук методите на критика не се променят, пак обхващат темата в широк диапазон - от народната песен до наши дни.

Верен на търсенията си той не отминава и по-скромните труженици на перото - Стоян Шишков, Васил Бакърджиев, Михаил Теофилов, Николай Ваъвъзов и др.

Стиховете им, както доказва критика, са свързани с епохата и отразяват наченки на бунт, гняв и недоволство . авторът не само отбелязва стореното от тях, но и отношението им към морето като към природна даденост, стихия, поминък, поглед към света.

Интересен е погледът на Георги Н. Николов към българския пътепис, свързан с морето, с неговото величие и красота. И в този раздел той е обърнал внимание на самобитната стилистика на всеки автор - Страшимир Крънчев, Александър Карпаров, Тодор Ценков, Борис Шивачев и др. Нарича ги писатели скитници, родоначалници на морски пътепис…

Не е възможно дори да се изброят фактите, явленията, развитието и постиженията на българската поетична маринисника, съдържаща се в „Българското море в сърцето на времето”. Но не ми се иска да пропусна да спомена и главата, посветена на моряшките суеверия, почитанието на св. Николай Чудотворец.

Накрая на повествуванието, изричам съзнателно повествувание, тъй като, независимо от огромния фактологически материал, от професионалните анализи и задълбочените познания на автора, книгата се чете като художествено произведение.

Георги Н. Николов е включил в труда си и портрети на отделни автори лирици: Екатерина Ненчева, Димитър Остин, Никола Ракитин, Веса Паспалеева, Ячо Кабаивански - българския Марко Поло, Славчо Чернишев и др. Място, макар и скромно, авторът е отделил на детската литература свързана тематично с морето.

Мисля, че още с първите си критични книги Георги Николов, подсказа, че навлизането му в дербите на литературната история, разкриването на прашасали страници от нейното минало, в които все още прозират имената на български писатели, свързали живота и творчеството си в морето, са неделима част от богатството на гласове, звуци, аромати, идентичност на литературата ни, и че ще бъде и занапред една от любимите му теми и го доказва по неоспорим начин с приносното си, за нашата литературна история, изследване на българската поетична маринистика - от самото й възникване, през развитието й през времето, до днес.

Мога само да поздравя Георги Н. Николов за появата на изключително значимия му труд и да пожелая на „Българското море в сърцето на времето” на добър път!