СУ У
превод: Христо Черняев
Десет дълги години
той страда в жестокия плен,
но не каза на никого
нивга държавните тайни.
Колко пъти там бялата гъска
се връщаше в пролетен ден,
но писма не отнесе
за него в платата безкрайни.
Той пасеше овце
в оня край чуждестранен и див,
в планини и по степи
копня по родината своя
и ядеше той сняг,
и гладуваше там мълчалив,
и с дъждовна вода
утоляваше жаждата в зноя.
А когато - спасен -
път пое, който води далек,
той погледна на север,
где дивите чуки се мръщеха,
где в несгоди живя,
где дочака очакван човек
и от радост заплака,
и в кръв се сълзите превръщаха.
