Марко Марков

гатанки

*
Къща кръгла, къща бяла,
без прозорци, без врати,
под едно крило се свряла
и от удари кънти.

Кой ли по стените чука
и не иска там да спи?
Знам, стените ще разпука,
ще запее „Пи-пи-пи”

жълто, пухкаво клъбце.
А е къщата -
/яйце/

*
Две сестрици бягат, бягат,
тъй, че къщата звъни.
Бягат те през всички дни,
даже през нощта не лягат.

В кръг се гонят на стената,
всяка в него се върти.
Стигнат се и: - Гониш ти ! -
да, безкрайна е играта.

Гледа майка им и цъка:
- Ех, че палави игри!…
Ти сестриците добри
може би позна без мъка?
/стрелките на часовника/

*
Запита ме Илонка
с очи присвити: - Клонка

красива и сребриста,
безцветна и безлистна,

откъсната от ствола,
тъжи сред хола гола.

Закича ли я с цвете,
усмихваме се двете -

коя е тя, кажете?

Кой там веднага каза:
- Открих! Това е….
/ваза/

*
Горе-долу дециметър
е висок добрият Петър.

Но е тъжен той. Защото
разберете му теглото:

всеки много е доволен,
щом е Петър много болен.

Здрав ли е, народът мръзне,
духа в свити шепи, зъзне -

ала пак със смях се щура,
вдигне ли температура.

Тъй живее в къщи Петър,
стайният ни…
/термометър/

*
Две сестрички, две близначки,
хванали се за ръце,
ходят с бързи, ситни крачки,
песен пеят от сърце.

Песента им остро свети
и навява страхове -
откъдето минат двете,
всичко вече е на две.

Викнеш ли ги - тъкмо три
пъти пътя премери!
/ножиците/

*
Мама работа му даде -
цял ден яде, яде, яде,

Тресе се, защо да крия,
от проклета лакомия,

тъпка си корема кръгъл,
а сега от своя ъгъл

сто гърла към мен извръща:
- Пак съм гладно в тази къща!

Няма знам, да бъде сито
нивга ситното ни…
/сито/

*
Удрям я, а тя нехае,
с мене иска да играе.
Волно скача, волно тича,
много ме обича.

Пак я удрям - тя не писка
с мене да играе иска.
Сред небето се премята,
после - на земята.

Хич не е надута,
а пък е надута!…
/топката/

*
Зънн! И зънн! И зънн! И зънн!
Нещо вдигна ме от сън,
но часовник то не е.

После „боц” и „Ох”, и „ах”,
сякаш ваксиниран бях,
но спринцовка то не е .

Кръг над моята глава,
„хвъър” - направи след това,
но и птица то не е.

Хапе хлапе като звяр
и нарича се…
/комар/

*
Ето ти въпрос на тебе
за почуда. Ами да!
Реше се добре без гребен
и се мие без вода.

А ловец е ловък, страшен.
В мрака всичко да личи,
нощем на тавана прашен
свети с двете си очи.

Иначе е много кротка
нашата ленива…
/котка/

*
- Защо треперя ли? От страх.
защото страшен звяр видях.

Той черен е, със зли очи,
край тънка мрежа той мълчи

и чака, винаги на пост,
отнейде да пристигне гост!

- Не се страхувай! Зная, че
това е просто…
/паяче/

*
Градинар е, има нос
по-голям и от на кос.

Сутрин той се плиска - бърр! -
на чешмата и добър

пред лехите се поспре
нещо сякаш да бере,

и тогава изведнъж
бликва от носа му дъжд.

Гледам го от пейката,
мисля си за…
/лейката/

*
Напред-назад, напред-назад
върви посред дърво!
И чуди му се стар и млад
какво е то, какво?

Зъби има - не е звяр,
куче не е, - прави рррър!
Чуди му се млад и стар:
лош ли е или добър?

Притихва то по даден знак
и вече не снове.
И всички чудят му се пак:
дървото е на две!

Ти само пръстче му подай -
звезди сред ден ще видиш, знай!
/трион/

*
Не е малък, нито среден -
той е винаги голям.
Нито пръв е, ни последен -
аз това добре го знам.

Идва винаги на празник,
може и през други дни.
Имена си има разни -
ти едно от тях помни:

Нов е, хубав е и ярък
и нарича се…
/подарък/

*
Странно е, ала е факт:
има вместо нос контакт
кръгъл, розов, дупкав,
душещ, тръпнещ, хрупкав.
Контактува то открито
само с пълното корито
и със въздуха чудесен,
който носи дъх на пресен
хляб, треви и зеленчуци.
Не издава други звуци -
знае само „Грух” и „Грух”.
Как се казва аз не чух?
/прасето/

*
Тича къща без комин
из простора ведросин,
тъй че става неин двор
целият игрив простор.

Знае пътя наизуст
и едничка дума: друс!
Как се казва?…
/автобус/

*
Израсла на дръвчето
сред пъпки и сред листи,
високо, под небето
на дни и нощи чисти,

отсечена и парена,
издялана, пробита,
а след това нашарена,
за нищичко не пита -

проплаква и похлипва,
ридае, а край нея
народът цял подрипва
и все се смее, смее…
/свирката/

*
Пералната машина
вън има си роднина.

Люляна сякаш в треска,
трещя, пищя тя днеска

и виж сега - изпрани
нагоре вдигат длани

треви, цветя, дървета,
момичета, момчета.

Дори добре измито
е жълтото ни жито

в полето, сред което
парченца от небето

са паднали - синеят
и сякаш ни се смеят.

Защото всяко знае
машината коя е…
/дъждът/

*
Ти от нея се пази -
виж я как към теб пълзи,

как те гледа хладно, зло,
сгъната на колело

/в чужди някакви гори
носи очила дори!/,

как към тебе се протяга,
съска като Баба Яга
и от нея всеки бяга…

Вред по нашата земя
тя нарича се…
/змия/

*
Запалил някой огън
под стройните ели..
Докоснеш ли го, много,
ох, много ще боли.

Той огън е вълшебен,
не гасне даже в дъжд,
на пътника потребен
не е бил ни веднъж.

И още: той зелен е,
като трева расте -
повярвайте на мене,
съвсем не съм дете.

Жаравата е жива,
нарича се…
/коприва/

*
Не цвърти, не чурулика -
името си само вика.
Къща няма и се вайка -
как без дом ще бъде майка?

Кукурякът й се чуди:
- Буден съм, а пък ме буди!
Как ли тази странна птица
се нарича?
/кукувица/

*
Малък е, но с човка ловка
слави се отдавна тук:
стърже - сякаш е с ножовка,
чука - сякаш, че е с чук.

Не е лекар, а лекува.
И не е телеграфист,
а пък морзът му дочува
всеки корен, всеки лист.

Тъй от сутрин чак до здрач.
Как ли казва се?…
/кълвач/

*
Цяла нощ тя трака, трака,
както трака в мрака влака
или шевната машина,
много километри мина,
птици поздрави и хора
на земята и в простора,
с весело звънче звънеше,
въпреки, че трудно беше,
да почуква не престана
даже утро щом настана
и от този път нелесен
й остана тази песен…
/пишещата машина/