Криста Коцик

превод: Красимира Василева

От време на време
небето изпускаше
звезда във снега.
И ние си желаехме -
една юнска нощ
или топло легло,
без страх
от заплашителни пръсти.
Аз гледах завистливо
всички млади жени,
които закриваха
вечер прозорците.

Сега вече имаме дом,
луната просветва
лениво на завивките,
котараци на покрива вият,
часовникът дрънка
и жалузите звънкат.

Но ние се свеждаме
твърде далече
от нашия отворен прозорец.
А може би не е невъзможно
небето звезда да изпусне.