БИТКАТА ЗА МОСКВА
превод: Люлин Занов
БИТКАТА ЗА МОСКВА
Москва… Била е толкоз близко,
същинско лакомо парче!
„Един добре прицелен изстрел,
един марш-скок и, ето, че
робиня ще ни стане верна,
припаднала на колена!”
Мечтал врагът и с мисъл черна
из градовете ни вървял,
с ботуши тъпкал им паважа,
звезди и гербове рушал,
нов ред наложил е и стража -
къде и как, кой би живял…
А щом пресметнал е да вземе
в ръцете своята съдба
и малкият градец навреме
извил е ръст срещу врага!
И Лобня, най-обикновено
градче във руската страна,
било работно, вдъхновено
и весело до таз война.
Цъфтели ябълки и вишни,
животът текъл там сред мир…
Но чул агресора: „Вредиш ни,
до тука беше, вече спри!…
Реши за свойто настъпление
и злобата си прекрати!
Грешиш сега, но с изкупление
децата си наказваш ти!”
Предвкусвайки печалби лесни
врагът все пак не спрял дотук…
Събрали мъжество и сили
и, яростни, в един юмрук
сражавали се всички смело -
бойци и жители под стяг.
Тъй свършило това му дело.
Врагът покрил саван от сняг…
Опитал се да разрушава,
на прах да стори след пожар,
душа на дявола продавал -
укротил страшната си жар…
Огледал се и с поглед мътен -
в очите му - черняла нощ…
С позор избягал посред тътен -
със празните ръце… Без мощ!
А времето е бързотечно…
И Лобня - непозната днес…
Но благодарността е вечна -
и за спасителите - чест!
Лежат цветя на обелиска,
плющи победно флаг червен!
Москва… Оттука тя е близко…
Но тук врагът бе победен!
В ТОЗИ ГРАД
В този град дъжд-перде скри небето
и остатък надежда догаря докрай.
Защрихован светът - бе ли, не бе ли,
равнодушно мълчат огледалните бари.
Нечий взор, взел на мушка кръстосани друми,
наблюдавал, открил цепнатина в целта,
удря спусъка и с най-студени куршуми
доубива мечтата ни за пролетта.
И студената кръв заструява по вени,
а любовна ваксина не ни пази дори.
Всред безверие тънем, в разлъки, измени,
пустота и тъга в душите гори.
Този град не щади, не прощава на никой
ни обиди, раздели, ни загуба зла.
И реалността чужда в дома ни прониква
като студ в незатворена плътно врата…
РАЗМИШЛЕНИЯ
Нас влече ни с магнит неизбежност…
Крием себе си, свойто лице.
Тъй изгубихме своята нежност
при докосването ни с ръце.
Равнодушно сменихме и чувства -
да избегнем тревоги и смут,
и си плуваме в точното русло,
по-далеч от неравния път.
За да пазим живота си беден,
ние губим човечността в нас.
И страдания чужди избегнали
се тешим с пищни фрази през час.
Безконечният плен огледален -
изкупление наше за грях…
А животът е тъй моментален
с вековете, сравнимо със тях…
СНЕМАМ БРОНЯТА
Слой след слой, като люспа поредна на лук,
снемам бронята аз на свойта душа,
само че, някой мъдър, високо оттук
ми шепти, че избързвам и ще сгреша.
„Не живей откровено, че светът е жесток,
доверчива ли си, си най-уязвима,
а не кажеш ли ти на сърцето си стоп
и вредата ще стане непоправима!”…
Не споря, но до днес не разбрах аз поне
как ще водиш живота си скрит зад перде?
Не ще смогна… Не бива… И бронята снех!
Е, ще видим за в бъдеще как, накъде…
ПРОЛЕТНИ КОТЕНЦА
Надуват котките със бяс сопрано,
лишават ни от сън, покой в нощта.
Но що да сториш - късно или рано,
след студ при нас ще дойде пролетта.
И котките, подобно глашатаи -
предвесници на пролетните дни,
мяукат, мъркат над капчук, отдайни,
предсказват свежест, рой от светлини,
че слънцето ще грее все по-често,
ще живне този свят сред красота.
Настроени са котките чудесно -
от края на опашка до носа!
Безсъницата ни сега обгръща,
пищят от радост, за любов в нощта.
На лапите на котенца се връща
отново на земята пролетта!
