Александър Гочев

Холивуд направи грешка. Верноподаническият неолиберален Холивуд направи сериозна грешка с филма Joker, с неговото скрито и скривано послание: Ежедневието като филм на ужасите. И  то къде - в цитаделата на демокрацията и просперитета.

Критиките срещу филма, че рекламира насилието са чисто и просто заравяне на главата в пясъка с цел да не се възприема като отражение на реалното насилие в ежедневието.

Образът на Джокера, този на екстремален нихилизъм, саморазрушително насилие с кикотене пред отчаянието на другите, образ на морална перверзия, не носи каквото и да е позитивно послание.

Търсенето на изход си е проблем на зрителите, оставени на “дъното” с реализацията, че явно  съвсем не е достатъчно да играем рекламираната игра на тези, които управляват света, играта породила Джокера, т.е. да приемем,  че неолибералната демократична система е най-добрата възможна, че е напълно достатъчно само малко да се коригира като се направи по-толерантна.

В това “по-толерантно” направление днес всеки може да изглежда социалист: Бил Гейтс твърди, че е социалист, Марк Цукерберг казва, че е социалист, Бърни Сандерс, кандидат президент, предлага  социалистическа платформа.

Образът на  Джокера, обаче, е с много по-радикално послание. Той резонира по-скоро с катината на Казимир Малевич, “Черен квадрат”: фундаменталенно изчистен протест - редукция до нищото. (Славой Жижек, философ; Майкъл Мур, режисьор  с Оскар по документалистика).

Днес протести срещу неолибералното статукво, срещу “най-добрата възможна система”, избухват по целия свят и то даже в области със сравнително висок просперитет, а и с различни политически системи - Хонг Конг, Франция и Каталония като примери тука,  с протести до голяма степен за запазване на привилигировано статукво.

Освен  искания засягащи икономиката се изтъква на преден план необходимостта от колективни и индивидуални свободи, лично достойнство и смислен живот.

Така се вижда и общото с екологичните движения и феминистките сражения, имайки предвид истинските феминистки проблеми, а не санитарно обработените холивудски проблеми на движението #MeToo, използувано често за разчистване на лични сметки.

За реални проблеми на жените можем да се огледаме, например,  в Мексико Сити където хиляди жени са отвличани всеки месец от градското метро, публично и посред бял ден,  и даже вагони само за жени не решават проблема. И това е ситуацията само в метрото.

“Добре дошли в ада: миньорският град Ла Ринконада в Перу” е заглавието на статията от Aндре Витчек (Аndre Vltchek), философ, новелист, продуцент на филми и разследващ журналист.

Град - квинтесенция на турбо капитализма с мини за злато, разположен на 5,000 м. над морското равнище, най-високото населено място в света с 50,000 жители, много от които натровени с живак.

Място, където никой не знае броя на редовно изнасилваните жени и деца, място на безогледна проституция, където закон и ред не съществуват, където млади момичета са изпращани да “рециклират” градски и промишлени боклуци и всички мъже работят  в животински условия с надеждата да спестят малко пари проваляйки здравето си, едва успявайки да останат живи.

Иска ми се видя как Джокера  би изглеждал в Ринконада, за която не се снимат холивудски филми, не се пише и говори по неолибералните медии, заети изцяло да отразяват и оплакват трагедията на живота в страни като Никарагуа, Боливия и Венецуела, успяли отдавна да ликвидират язви като Ринконада.

Какво имаме от другата страна

Съвременната геополитическа концепция на Запада е, че само демократични страни  могат да реализират велики победи, че успех може да се постигне само с демокрация, че победа над злото може да реализира само демокрацията.

От тази платформа става ясно защо всички сражения в днешната Информационна война си приличат и по тактика и по стратегия, планирани сякаш по калъп от един и същ “генерален щаб”.

Даже такъв един екстремален по трудност пример, борбата за  пренаписването на историята на Втората световна война, върви по стандартна логика:

Очевидно е, че истинският победител в тази война не би могъл да бъде СССР, всеизвестната империя на злото. Единствен възможен победител е  бил и е обединеният демократичен Запад, който е победил, защото не е могъл да не победи, а СССР не е победил, защото по принцип не е могъл да победи. Още, мястото на тоталитарни режими като този на Сталин (и Путин) е там, до Хитлер, още повече, че Сталин и Хитлер са тези, които са започнали войната с договора Молотов-Рибентроп.

Това е истинската и правилна линия за ревизия на цялата история на Втората световна война, която  ревизия единствено е в пълна хармония с неолиберално-демократичната политическа концепция на Запада.

За налагането на тази концепция се полагат огромни усилия и се плаща колкото трябва.

Друг принципиален белег на неолибералния Запад са перманентните усилия за повече печалба с всички средства, които, по право, са и неоспорим прерогатив на финансово-индустриално-военния хегемон.

Този хегемон окончателно се установи на трона  през 1990-те години, след разпадането на СССР, със стандартния девиз:  “Ние сме победителите, а вие сте победените!” Т.е. не може да има съмнение, че на Победителя се полага всичко.

От тази позиция е очевидно, че каквито и да са преговори за сътрудничество и разбирателство не могат да имат някакъв особен смисъл за победителя.

Лидерът няма никакво намерение да се отказва доброволно или недоброволно от лидерската си позиция.

Има известен комплекс от временни проблеми, които създават трудности, но те не са фатални и при наличие на световна финансова доларова система тези трудности са на нивото на лека хрема.

От кого в нашия свят се страхуват американците, че да искат да се договарят за нещо си с някого? И по каква причина те трябва да седнат и да преговарят с този или онзи за каквото и да е? Руснаците имат добро оръжие, но хегемонът не се страхува за себе си до степен, че да започне каквито и да са сериозни преговори.

Например, абсолютният приоритет на междупартийната предизборна битка в САЩ в момента показава пределно ясно кое е неотложно и кое е пренебрежимо, даже напълно.

Конкуренцията от страна на Китай е друг по-съществен ежедневен проблем главно поради  възможността за отпадане на долара като световната валута.

Този проблем засяга стандартното класическо невоенно оръжие на американците от край време, санкциите, които се реализират именно чрез тази доларова система - без нея на практика няма санкции.

Последни  илюстративни епизоди за поведението на лидера по горната схема са от сагата “Северен поток 2″ и убийството на Сулеймани в Ирак.

Друга специфика е, че и най-малкото отклонение от  линията на хегемона  се приема от него като тотално поражение и като особено лош пример за подражание в случай на маломощни страни-дисиденти от сорта на южноамериканските.

По тази линия и най-малкото стабилизиране на “победените” с потенциалната възможност за самостоятелна политика  предизвиква раздразнение и сериозни опасения за промяна на стауквото.

Такава една нагласа естествено определя истерична нетърпимост и към най-малките усложнения и показва тотално пренебрегване на стратегическо мислене от рода на “Загубена битка, но спечелено сражение”.

Налага се холивудския образ, че САЩ провеждат международната си политика по каубойски, с крака на масата.

Трябва да се отбележи, че другата мантра, тази за  технологически  прогрес и даже революция като ключ към благополучието на човечеството съвсем не означава наличие на прогрес в човешките отношения.

Преди да започнат и Първата и Втората световни войни е говорено и реализирано много по отношение на технологичен прогрес, а резултатът е катастрофално обратен - милиони и милиони убити и още повече милиони страдащи на фона на върхови за времето си технологични постижения.

Прогрес в областта на технологиите има, а прогрес в човешките отношения, пренесени на следващо  технологично ниво, няма, поне в първо приближение.

В унисон с противоречивата човешка душа, чийто характер  се оказва независим от еднопосочното движение по технологичната координата, започва да се налага старото и наглед противоречиво правило: “Ако искаш мир готви се за война”.

Това правило съсвсем не изглежда безмислено след като на фона на днешните грандиозни техно-философски неолиберални предвиждания за светло бъдеще на човечеството така и не изчезва  перманентния рефлекс на силния да граби каквото може и да налага световен ред изгоден само на него.

С всякакви средства и напълно безкомпромисно.

Единствената известна засега и изпитана  спирачка е реалният страх за собственото му просъществуване, а не перманентния пропаганден театър с военни игри, провокации и локални краткосрочни войни  с единствен бенефициент  - военно-промишленият комплекс на хегемона.

Пример за истински театър на ниво достойно  за “Оскар”  е наказанието на сирийския “режим” за химически атаки срещу мирното население, наказание администрирано мигновено, краткосрочно, и супербезопасно за главния режисьор. И абсолютно безполезно от каквато и да е гледна точка.

За всеки случай истинският военен конкурент  и потенциален анихилатор на хегемона беше предупреждаван прецизно точно за всички детайли на сцените на наказанието.

Защото недай си Боже!

А “Оскар” за документален филм за високохуманитарната роля на Белите каски би бил присъден в този случай, ако вече не им беше присъден през 2017 за подобен театър с тяхно участие.

Какво да се прави, прави ли се, кой  и как го прави

На практика се прави това, което само задълбочава безисходното положение сигнализирано от Джокера, да не говорим за търсене на възможен изход.

Според редактора на The Wahl Street Journal, Джералд Сейб (Gerald F. Seib), на фона на нарастващи популистки и националистически настроения демокрацията губи позиции по целия свят включително в Европа и САЩ.

Изследователи от Vanderbilt University  са достигнали до извода, че има риск за още по-голямо нейно отстъпление в Съединените щати.

Вече става ясно, че на практика се прокламира Нов ляв прогресистки интернационал с цел да се разруши “Стария свят” и да се създаде нов, без граници и национални държави, без национални интереси, нещо като нов Троцкизъм.

Обявена е война на традиционното общество и на традиционните ценности като се проповядва и реализира масово секуларизъм, морален релативизъм, трансексуализъм (трансджендеризъм) и по същество  духовна перверзия: доброто става лошо; традиционната честност изчезва като признак за идиотизъм, изместена от лъжата като доминиращ операционен фактор (който има по-добър адвокат той е прав, а на най-висока почит е най-дебелоокото професионално лъготене); предателят се счита за национален герой  (ако се бори с каквито и да са средства за сваляне на заклеймено отвън “ретроградно” национално правителство); геният е извън морала - винаги е оправдан в действията си по простата причина, че е гений  и то особено ако е “наш” гений, с пост-логичното инверсионно следствие, че ако си извън морала може да се считаш за гений.

Започва да се шири антинауката, например, с вече все по-популярното вярване, че земята в същност е плоска, че за опазване на Майката Природа трябва да се действа незабавно, защото след 12 години ще бъде късно.

“Зелените” с новите си инфантилни идоли не се шегуват: всичко е изчислено съвсем точно - 12 години!  Изобщо, вън всяка наука, която противоречи на най- и единствено правилната идеология.

Започнал е истински лов на вещици начело с джендър идеолозите, на много места лов утвърден законодателно, отразяван най-своевременно и подкрепян безрезервно от прогресивните световни медии.

Спектърът на този идеологически кретенизъм е толкова широк и интезивен, че стават неизбежни жертвоприношения на някои от собствените му апостоли - новина за Първа страница и доказателство за стремеж към идеологическа чистота. Без джендърно робство! Неизбежните джендърни жертви - настрана.

И отново се надига от небитието зловещата глава на презряната диалектика: Моралната перверзия като главен метод в тоталната война срещу класическата цивилизация, запазена марка на същия този Запад.

Тази непригледна картинка се скрива донякъде от мътния поток на масовата култура, която от своя страна успешно размива разликата между това, което не бива и това, което може да се прави, най-ефективно заличава разликата между пошло и непошло.

Малко за освежаване на по-непросветените: Всяко ограничаването на правата на шофьорите и пешеходците се квалифицира като неолиберална идеологическа ерес, следователно,  трябва да се отмени.

Оставяме на вас да си представите движението в София без пътни знаци и светофари, да не говорим за градове като Лос Анжелес и Ню Йорк.

Тенденции

Няма джендърна тенденция по целия свят. Има друга тенденция и тя е следната:

Западните страни, благодарение на икономическия си и военен ресурс, се опитват да наложат собствения си културен код на останалия свят.

Това е истинската тенденция.

Целият свят, обаче, не е  “западен” и не се опитва да става такъв. Другата част на човечество не е такава и не се опитва да става такава.

Така наречените западни ценности, налагани като неоспорим еталон за вся и всьо, отдавна са компрометирани на първо място от самия Запад и не стават за ефективна пропаганда по простата причина, че днес като идеал се рекламират антиценности заедно с кардинална промяна на смисъла на основни понятия във всички направления.

Менторите на неолибералната пропаганда, базираща се регулярно на фалшиви новини (цитат: Доналд Тръмп), осигуряват пълно затъмнение  по отношение на всякакви неизгодни събития и факти и най-професионално осъществяват безпощадно преследване на източници от рода на Уикилийкс.

Установката е, че Новите Суперценности са единствените такива и просто други няма.

Има и куриози, разбира се: според режисьора Кончаловски, един от екс-любимците на западните либерали, ако днешният западноевропеец иска да види класическите ценности на изчезващата Западна цивилизация, най-презрително осмивани там,  съвсем скоро ще трябва да се поразходи като турист до ретроградната и изоставаща Русия.

Този ефект показва и още нещо, за друга една западна мантра, според която трябва най-напред да подобрим значително икономиката си и чак тогава можем да си позволим лукса да се занимаваме с духовни ценности.

Работата е там, че докато се фокусираме единствено на сизифовската борба по западни алгоритми за по-добра икономика, неясно за колко време, от духовните ценности може и нищо да не остане.

Не трябва да се забравя и нещо много важно. Всяка фундаментална дискусия по темата за  духовните ценности се блокира моментално по простата причина, че като еталон се налагат Западните ценности, по които не може да има дискусия -  при вече установен еталон всяка дискусия по този еталон е признак на интелектуална недостатъчност.

И на фона на всичката тази пропаганда на суперценности се появява озъбената реалност на селища като Ла Ринконада или холивудският образ на Джокера - ежедневието като филм на ужасите.

Според неолибералната пропаганда, обаче, такива явления не съществуват, защото, по принцип няма как да съществуват. Някой да е виждал, слушал или чел за тях?

Няма, разбира се, и, ако има, това е точно доказателство за проклятието на днешното време - лъжливите новини, измислени, организирани и разпространявани от руските медии, руските хакери и лично от Путин.

В тази тотална информационна война неолиберализмът е издигнат на ниво псевдорелигия, вярата в демокрацията е вече псевдорелигия, вярата в гражданската активност става псевдорелигия - суперважно е дали сте излезли на някаква демонстрация, митинг или не.

Съединените щати не са някаква малка страна, до голяма степен те задават тон на останалото човечество.

По тази причина може да звучи изненадващо, но и в САЩ, както и навсякъде другаде, се води отчаяна борба  на неолибералната пропаганда с реалността: част от хората се поддават, част се съпротивляват.

И не става дума за кой и да е. Уилиам Бар (William Barr), например, не е кой и да е. Уилиам Бар е Министър на правосъдието на Щатите. Според него днес САЩ имат сериозен проблем с реализацията на гарантираните свободи - фундамент на американската конституция.

Ще се спрем по-подробно на негова реч произнесена на 11.Х.2019 в University of Notre Dam, Indiana, за религиозната свобода в Америка.

Още в началото той цитира Едмънд Бърк (Edmund Burke), считан за основоположник на модерния консерватизъм: “Хората могат да се считат способни да имат граждански свободи точно пропорционално на тяхната способност да озаптяват личните си апетити.”

Никакво общество не може да съществува без ограничаване на персоналната алчност.

Ако това се реализира чрез държавна принудителна власт резултатът ще бъде не свобода, а тирания. Ако пък липсва ефективно ограничаване се стига до другата крайност - безнравственост, задоволяване на лични апетити за сметка на общото добруване, което си е друга форма на тирания, тази на алчността над индивида.

Президентът Медисън сумира по следния начин хазартния характер на визията на Основоположниците (The Founding Fathers): “Ние залагаме нашето бъдеще на способността на всеки един да управлява себе си.” Така става ясен и оригиналния смисъл на понятието самоуправление, т.е. изобщо не става дума за механиката на избиране на законодателното тяло. И още, че наистина става дума за хазарт.

Основоположниците посочват и източника на тази вътрешна контролираща сила. Този източник не са имагинерни крале-философи, а индивидуалната вяра, че съществува трансцедентален морален код, предхождащ както държавата така и законите формулирани от хората, основа на абсолютно необходимата самодисциплина.

Накратко, според президент Джон Адамс, американската конституция е адекватна само за морални и религиозни хора. Съответно, ролята на религията е да бъде проводник на самодисциплина в обществото чрез проповядване на морал в рамките на практикувани от всички обичаи и традиции, квинтесенция на мъдрост и специфичен жизнен опит натрупан през вековете.

Такава една позиция е анатемосвана от най-висок амвон на днешната западна неолиберална псевдорелигия, проповядваща най-безкомпромисно войствен секуларизъм и морален релативизъм.

Псевдорелигия, за която няма по-голям враг от Националната държава и нейния фундамент: националната история, националните традиции и националната култура.

Оттук и глобалната атака срещу свободата на религията, в случая в САЩ, реализирана от обединените сили на масовата  комуникация, популярната култура, индустрията на забавленията, академичните институти и образователната система.

Става дума вече не за криза на разпада, а направо за унищожаване на религията в САЩ със сериозни последствия, причина за богат спектър социални патологии.

Ето и няколко примера от Уилиам Бар. Процентът на извънбрачни деца е бил 8% през 1965, 25% през 1992 и около 70% днес, което говори за реална катастрофа на институцията семейство.

Последното е директно свързано с рекордни нива на депресия и други психични заболявания, с обезверено младо поколение, със сериозно нарастване както на самоубийствата така и на броя на гневни и отчуждени млади мъже, с прояви на безмислено насилие и със смъртоносна епидемия от употреба на легални и нелегални наркотици (70,000 случая годишно, повече от всички американски жертви в цялата Виетнамска война).

В редовете на секуларистите екзотично изпъкват т. нар. Прогресивисти (Прогресисти), като името най-легитимно предизвиква въпроса: “Къде точно е прогресът тука?”

Изброените идеологически инструменти и структури се използват не само за реклама и реализация на секуларната доктрина, а и за запушване на устата на всеки противник или дезертьор чрез заплахи, подигравки и ритуални “изгаряния на клада”  от организирани “тълпи” в социалните мрежи.

Крайната цел на неолибералната идеология е нейните принципи и цели да бъдат отляти в закони, което вече се осъществява най-усърдно.

Много успешно днес е джендър законодателството реализирано в много западни страни  с най-екстремални последствия граничещи с чист идиотизъм от гледна точка на, да кажем, Западната цивилизация отпреди 15-20 години.

В САЩ, в семейство след развод, майката сменя пола на едно от близнаците чрез химическа кастрация и 12 съдебни заседатели застават на нейна страна.

Бившият съпруг е заставен да се подложи на психиатрично (не психологично!) лечение защото е бил против.

Варварство и зверство под знамето на демокрация и либерализъм.

Само да припомним: започва се с принципното положение за абсолютна свобода на индивида и се завършва с тотален диктат на самата държава за реализиране на… същата тази свобода.

В сравнение с религията, която учи микро-морал т.е. персонален морал и персонална трансформация, неолибералната секуларна религия проповядва макро-морал, който се проявява не чрез лично поведение, а чрез задължително участие в политически кампании и колективни действия за решаване на социални проблеми.

Един въпрос към представители на по-старото поколение български граждани: “Да четете нещо познато и малко позабравено тука?”

Няма съмнение, че тази тенденция, за която Америка задава тон, започва да предизвиква сериозни опасения и в самата Америка, очертавайки разделителна линия по основни ценности.

Това би трябвало да ни говори, че става дума за нещо много сериозно, да ни накара поне малко да се  позамислим дали да продължаваме с квадратното сектантско мислене от рода “На Запад е така и тука трябва да е така!”, проповядвано от официалните медии, политици на власт и външно заплатени функционери на всички нива.

За националната идеология

Битката с познатата нам класическата цивилизация е жестока, именно защото последната няма и намерение да се предава.

Например, говори се за нова националистическа ос  на злото Тръмп - Путин - Си Дзинпин - Ердоган с Националната държава като основна структура необходима за защитата на класическата цивилизация.

“Крепостните стени” на тази структура имат следните компоненти: Технология, Икономически разтеж и Национална идеология с основен цивилизационен принцип: Нация без минало няма бъдеще.

Хора от типа на Сорос знаят това много добре и, съответно, плащат колкото трябва за да изчезне в небитието този срамен и абсолютно ретрограден феномен - Националната държава.

Заедно с нацията като уникална цивилизационна единица по изпитаната “саламена тактика”: единица по единица, единица след единица си заминава и класическата цивилизация.

Има два фундаментални въпроса, свързани със здавословното съществуване на Националната държава поне що се отнася до обозримото бъдеще: “Какво трябва да се постигне т.е. каква е целта?” и “Как да се реализира тази цел?”

Конкертен отговор на тези два въпроса, що се отнася до развитието на една държава в близкото бъдеще, така едно 20-30 години,  е  т. нар. Проект за бъдещето, който автоматично дава и скелета на националната идеология за този период.

Дали такъв един Проект за бъдещето, заедно с необходимите конкретни планове за неговата реализация, ще се нарече идеология  или не е чиста формалност.

Тази формалност в някои случаи може да се окаже, че е проблем, особено ако наличието на национална идеологията е конституционно забранена.

Този проблем може да се реши по два начина: фундаментален, като се промени конституцията (пример - Русия в момента) или постмодерен, използвайки вещо лингвистична еквилибристика в интерпретацията на съответните текстове в смисъл, че те не представлява идеология по простата причина, че думата идеология не може да се намери никъде в тях.

Има и друга гледна точка, обаче, според която държава без идеология не е възможна по принцип.

Даже в драстични случаи когато е конституционно забранена, както е в Русия поради аксиоматичното  заключение, че щом е идеология тя може да е само комунистическа и никаква друга.

След 1989 година ориентировката на общественото съзнание в бившия соц лагер освен политически, се промени и икономически под лозунга  “Печалба на всяка цена!”.

В новото вече пазарно соц общество, идеологически  неявно, става въпрос за власт на хората, които са успяли да се обогатят по какъвто и да е начин, над хората, които не са успяли да направят това.

На практика тази нова “пазарна” идеология на обществото  беше огласена от устата на самия Борис Елцин пределно кратко и ясно (точен цитат): “Обогатявайте се!”.

И обогатяването започна кой с каквото може и както може. Съвсем естествено стана и деградирането на идеята, че държавата, преди всичко, служи на народа.

Чрез държавните служители, които преди всичко трябва да служат на хората - оттам и самото понятие “държавен служител”.

Картинката в нашата скъпа родина е същата по простата причина, че не може да бъде никаква друга.

След сравнително краткия и успешен период на разграбване на държавната собственост, главните приходи останаха само от държавния бюджет и от Европейския съюз - естествено следствие от рухването на всеки що-годе по-голям държавен  бизнес.

И двата споменати държавни финансови потока са контролирани и то изцяло от “служителите”, които запретнаха ръкави “да се обогатяват”, както и всички останали,  следвайки първосигналния  лозунг на Елцин.

Няма място за учудване тука. Вие си мислите, че чиновниците ще стоят със скръстени ръце, в които няма никакъв друг инструмент за обогатяване освен лично повереното им бюро?

Знае се, че в едно капиталистическо общество “всичко си има цена”, следователно, и  всяка административна държавна позиция. Оттук и перманентно нерешимия проблем за изкореняване на корупцията в държавния апарат, което изкореняване, най-естествено, е възложено пак на същия този апарат.

Алтернативата “изкореняването” да се възлага на някоа друга външна структура само може да увеличи цената и то, най-вероятно, с още по-мизерен краен резултат.

Накратко, генът на неизкоренимата иманентна корупция на държавния апарат е замяната на морално-нравственото “служене на народа” с пазарното “служене преди всичко на себе си”.

А как иначе? След като висшата държавна идея е деградирала до нивото на един социален дарвинизъм с лозунга “Обогатявай се!”. Оттам и жестоката политическа борба за спечелване на изборите, след което спечелване започва смяната на “служители” - от зам. министри надолу по йерархията, та до чистачките.

Идеята “да се служи”, на държавата, на народа, според морално-нравствени принципи, е да се служи на цел по-висока от личните цели, поставяйки своите собствени интереси на заден план -  тази идея се изпарява мигновено във високотемпературната борба за обогатяване на всяка цена.

Резултатът? Резултатът е формулиран от народа: “Направиха държава за себе си.”

За най-голямо съжаление, това не е всичко.  Всички ценности при прехода се обърнаха с главата надолу. Доброто стана слабост и глупост, служенето на родината - сертификат за идиотизъм. Парите станаха висша фундаментална ценност и критерий за успех.

Този нов фундамент корумпира не само ръцете, но и душите на хората.

Тези, които направиха бързите пари  формираха елитния ешелон на нацията. Хората, които бяха елита на нацията,  учени, инженери, професори, икономисти, висши военни, дейци на културата, станаха бедни и безправни.

Загубата на това заварено от прехода  поколение професионали автоматично предизвика криза с кадрите на следващия ешелон (”ученик” има - “учител” няма) и оттам системните проблеми на икономиката.

България започна да се формира като бизнес проект, а не като държава, общество и цивилизация.

Новата мантра “Европа ще реши всички наши проблеми” доведе допълнително до загуба на суверенитет и пристъпване на онази черта, зад която вече няма достойнство.

До там се стига естествено и автоматично, когато се разрушават нравствените ценности, които са от фундаментална важност за всяка държава.

А загубата на национално достойнство води до следната очевидна диагноза за бъдещето на нацията: Всичко е загубено!

Остава само реакцията на някои индивиди, за които никой не знае как, защо  и откъде се появяват, макар и за кратко - крайно опасни и непредсказуеми, с бойния вик, например:  “За державу обидно!”  (https://www.youtube.com/watch?v=69NNnY5p0hM). .

Друг ефект на пазарната икономика със стратегически последствия е преформулирането на социалната позиция на образованието като пазарна услуга, което е една от главните причини за деградирането на високоморалната духовна позиция на Учителя до комерсиална с последствия подобни на описаните по-горе.

За пример може да служат усилията на Съвета на ректорите да запазят чисто комерческия дух на подопечните им учебни формации (фабрики за дипломи!)  под знамето на удобно побългарена и умишлено криворазбрана автономност с един единствен основен принцип: “Държавата има две задължения: (1) Да дава пари и (2) Да не задава никакви въпроси.”

Та идеология има винаги. Въпросът е каква да бъде тази идеология, за да се всели поне  малко надежда за бъдещето на държавата, така поне за едно-две поколения напред.

С едно малко, но необходимо условие, което най-упорито се опитват да ни накарат да забравим: Нация без минало няма бъдеще.

Защото пренаписаното минало е вече друго минало, което може да се пренапише и пак и пак. Докато изчезне напълно.

Политически неолиберален фокус-бокус: днеска го има, утре го няма. За най-професионални консултации по този въпрос, за пренаписването, препоръчваме господин Дьорд Шорош.

Ако той се окаже недостъпен поради заетост, опитайте нашето Министерство на образованието. А може и идеологически по-директно: Соросоид - това е диагноза!

Горната картинка, ще кажете, не е типична за накои типични капиталистически държави с едва ли не вековен опит в пазарната икономика, за която икономика печалбата е решаващата.

Не е зле да се поогледате какво става по широкия капиталистически свят. Като едно злободневно начало в тази насока пробвайте филма Joker на Холивуд.