ВОДАТА
ВОДАТА
Беше тънка слана, беше сняг, беше лед
чак до корените на дървото.
Но дойде дългочакания водосвет -
завъртя се напред колелото.
Подарявам на камъка зимния си ямурлук
и в коритото речно се къпя.
Щом и славейчето сладкопойно е тук,
вече няма назад да отстъпя.
Ще изплувам от божията благодат.
И на другия край ще живея.
Ще ме учи на щедрост един водопад
и аз чувствата си да излея.
Както клона, отсечен от речна върба,
оживява с листенца и жили,
край реката и мойта съдба
ще зависи от земните сили:
от дъжда и от облака - с цвят на бадем.
Всемогъща е само водата.
С нея можем пожара да спрем,
ако някой подпали земята.
КАТЕРИЧКА
Катеричке, мое скъпо детство.
Горското усое не напущаш
и креватчето си от сено.
Пази те зелената фуражка
на Горския. За лешниче едно
още по дървото се катериш.
Колкото листо с опашка
ти си. Вятърът те духа
и в най-слънчевото време
за кожухчето си пак трепериш.
Криеш се. Не слизаш на земята,
някой да не ти го вземе,
на гърба си да го сложи,
че на хората кожуха
е от много малки кожи
и все малко не им стига
да са повече богати.
Нека да те защитава
Горския, да си останеш
катеричка сред гора голяма,
гдето клонестият дъб е тате,
а леската - мама.
Те на рамо ще те носят,
даже мене да ме няма.
ЕДИНСТВО
Как си помагат водата и огъня, ред сътворили
от хаоса, те са родителите на света.
Поотделно, сами са най-страшните пагубни сили,
но заедно озеленяват дървото. На сянка от млади листа
пее славей - гнездото му е като бебешка шапка,
обърната към необятния светъл безкрай.
В недокосната чашка от цвете е росната капка,
изпусната малка сълза от небесния рай.
Гори слънцето и върху цветето ще се разложи
сълзата на пара, от земния свят ще се вдигне, ще се отдели.
Но от облаците по-нагоре не може.,
И щом е горещо, пастирите казват, че пак ще вали.
Пастирите казват, че мокри от дъжд не се плашат.
И грейне ли слънцето мокрите да изсуши наведнъж,
дванайсет венеца, дванайсет дъги ще опашат
единството земно от огън и дъжд.
В това светло единство човешкият род е покръстен.
И сладки са думите: слънце, вода, воденица, брашно…
Запази, господи, блясъкът чист на венчалния пръстен.
И даже когато си пречим да бъдем едно.
