Александър Филипов

Българските ученици често срещат в своите читанки това хубаво име - Веселин. А то е името на едного от най-добрите сегашни наши писатели, името на големия обществен деец - Тодор Г. Влайков.

Роден преди седемдесет години, отрасъл в добро българско семейство сред дивните хубости на Балкана, Влайков още млад се залавя с писателство.

И в своите разкази и повести той ни рисува с живи черти хубостите на някогашния български живот, радостите на живота в село.

Недостигнат майстор на разказа е Веселин. Той умее да разказва плавно и сладко, да описва прелестите на нашата земя.

Като Вазова - и Влайков е наш народен писател, защото само България, българи и българското ни дава той в своите творения.

Какви дивни картини е написал за хубостите на нашата Стара планина, за нашите китни ливади и плодни ниви!

Трудолюбиви българи работят тая хубава земя-рай, поят я със своята пот, правят я градина със своя труд.

И Влайков умее да ни даде тия хубави образи на млади и стари, мъже и жени, да ни представи тия добри, работливи и честни люде.

Така, със силата на своето слово, Влайков разтваря нашите сърца за България. Той ни кара да обичаме нейната хубост, учи ни на почтен труд, прави ни добри.

И затова така близък ни е Веселин, затова с толкова обич е ограден от всички българи тоя, който петдесет години работи за България с перо в ръка, като честен син на своята родина, като голям писател на българската родна реч.

——————————

сп. „Венец”, г. 12, кн. 7, април, 1935 г.