Жеко Христов

СЕЛСКИ ПЪТИЩА

Селски пътища, преди да ви покрие
окончателно асфалтът,
който е потекъл по лицето ви като река,

и преди да стрие
с едрите си негърски крака
и последното ви стръкче,
да запълни и последната къртичина -
къдравата вада на дъжда,

черни мои селски пътища,
мои гърбави мечти с очи метличини,
моля ви, преди да профучат по вас
бързите коли на моите приятели, поетите,
тръгнали да си припомнят едрите лица

на бащите си смълчани,

нека с минзухарите си пак да ми посветите,
докато изтрополи каруцата на детството.

ПОЕТИ

Поетите умрели рано -
самоубили се,
убити,
луди…

Живеят в мене като рани.

О, тия бели пеперуди,
накацали по мен!
Като превръзки…

… Препускат ручеи надолу
и безразсъдно струи пръскат.

***
Прощавам се с неща,
до вчера без които
не бих могъл и крачка да направя.

Така реката изоставя
напролет своето корито.

И хуква през зелените ливади,
гнезда и пътища залива,
повлича гнили пънове, руши огради,
танцува, пее… и убива.

КОГАТО ТЕ БОЛИ

Излез от тая нощ,
разкъсай тия сенки напластени.

Тръгни по Главната…

Купи си гребенче от някоя сергия,
край ваксаджия после намини…
Останалото
е работа на слънцето…

НА ЗАЗОРЯВАНЕ

Относно моя вид -
грешите.

Не съм аз мрачен, ни сърдит.

На зазоряване,
когато спите,
закусил с хляб и сол,
аз пиша стиховете си…

Димят тогава брегове крайречни,
мъгла забулва простия ми стол,
молива дървен… И ви пречи

да видите
усмивката ми…