Петър Велчев

„Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой…”

Той искаше толкова малко.
Искаше само да гледа звездите,
да слуша как пеят моторите.
да знае, че някой в света е щастлив.
А нима туй е малко?

Той искаше толкова малко.
Искаше само да бъде потребен
и предан да бъде на людете,
които се трудят за черния хляб.
А нима туй е малко?

Той искаше толкова малко.
Искаше само да диша, да чувства
как дързост напира в гърдите му
и как го обхваща нестихващ копнеж.
А нима туй е малко?

Той искаше толкова малко.
Искаше само два стиха да каже
и с тях да надзърне в грядущето,
и да не потръпне дори пред смъртта…
И успя. И нима туй е малко?