Светла Ракитин

На светлата памет на баща ми

Как тъжно и тихо шумолят брезите,
поклащани от лекия ветрец.
И ято пилци вий се в висините
над гроба на умрелия поет.

Почива тука той - отрупан със цветя -
угаснала звезда на родни небосклони -
оплакван от гори, планини и поля,
поточето и то сълзите си рони.

И птиците му пеят надгробен химн тържествен
във тоя хубав, ясен летен ден.
Тоз, който възпя родината със песни,
почива веч навеки в своя гроб студен.

——————————

в. „Поточе”, бр. 8, 1933-1934 г.