Иванка Павлова

Сълзите са суетни - обичат да ги гледат.

Невинаги доброто е добронамерено.

По-добре враг, който те възхищава, отколкото приятел, който те разочарова.

Отстъпиш ли педя, ще отстъпиш и метър.

Сляпата преданост буди презрение.

Обичаме себе си в другите.

Натовари се, за да ти олекне.

Любовта обижда, когато смятаме влюбения за недостоен.

Ако родителите умееха да изслушват децата си, децата щяха да слушат родителите си.

Пусни ме в себе си, за да те пусна и аз. (Но никой не иска да бъде първи!)

Често цинизмът на мъжете се дължи на липса на самоувереност, но понякога - на хамлетовска самотност.

Чуждото нещастие облекчава нашето.

Унизителни са не желанията ни, а нашите постъпки. Да признаем пред себе си най-осъдителните си желания, не значи да се възприемаме като по-лоши, а да застанем над тях.

Слабият се радва на слабостите на другите, силният воюва с тях.

Най-трудно признаваме грешките си пред хора, които ценим.

Истински силен може да бъде само онзи, който напълно е престанал да бъде зависим от чуждото мнение.

Унижението и страданието понякога привързват жената по-силно към мъжа, отколкото любовта.

Съзнанието, че чувствата ни не са достатъчно силни, ни кара да ги пресилваме.

Човек започва истински да обича близките си едва когато се примири с различията между себе си и тях.

Най-ценно е неизказаното, защото само то е в единство със себе си.

Човек завижда на ябълките на съседа си, а не на градините по света.

Избягваме срещите с хора, на които сме задължени.

„Бъди послушен!” И стана играчка в чуждите ръце.

Осъждаме се, но се надяваме да ни кажат, че грешим.