Пенчо Пенев

„Разкази на моряка” от Кирил Гривек, София, издание на „Литературен глас”

Кирил Гривек е написал разкази със сюжети из живота и съдбата на моряка, за които трябва да му бъдем благодарни.

Първо, в нашата литература отдавна се чувствува нужда едно освежаване на разказа, стига сме затъвали в битови селски картинки, сякаш целият наш литературен живот е съсредоточен там, и второ, разказите на Гривек носят белезите на едно несъмнено писателско дарование.

Морето дава премного възможност на един писател за истинска творческа дейност. И Кирил Гривек разгъва широко своето дарование на писател.

Неговите разкази носят един лирически съзерцателен дух. За него морето е повече една безпределна стихия, пред която човек може само да немее и се удивлява.

Заради това у него бурята и бурните настроения на водната стихия са само бегло загатнати, а не дълбоко изразени и почувствувани. Кирил Гривек правилно в схванал две съществени страни в живота на моряка, засилена еротика и дълбока и силна вяра в Бога, която го довежда дори до странни мистични прояви.

Едни от най-хубавите разкази на Гривек са тъкмо на тази тема, в които е изразил тайнствения и религиозно-мистичен дух на моряка, който е готов да приеме всички странности на една несигурна действителност, каквато е изобщо моряшката.

Една грешка е обаче, загдето Гривек е дал място предимно на разкази със сюжети от еротичен характер. Дори разкази от рода на „На излет” не би трябвало да влизат в иначе хубавия сборник от разкази на Кирил Гривек.

Ако Гривек обърне внимание да не рисува и изобразява морето, морски картини и живота на моряка с почти един и същ художествен подстъп, вярваме да остане единствения добър маринист в нашата литература.

Разкази като „Смъртта на моряка”, „Любовта на моряка”, „Възкресение”, „Непознатата” и „Ястреб” определят пътя на Кирил Гривек към истински художествени завоювания и остават трайни следи в нашата литература.

——————————

сп. „Завети”, г. 3, кн. 10, 1936 г.