Красимир Власев

И винаги ще има нечий плет
пред бягащия в тъмнината клета.
Апостоле, ти всъщност бе атлет
и би надскочил пет такива плета.

И си надскачал. Къкрина дойде,
когато вече всичко бе готово
за празника сигнал да се даде -
България отливаше олово.

А ханчето, предателят, нощта,
те бяха твоят неизбежен жребий,
вървяха с тебе редом по света,
но в миг един останаха след тебе.

В мига на легендарният ти скок
над оня плет, прогнил от снеговете,
съвсем неатлетичен, невисок,
надскочил не плета, а вековете.

1980 г.