Любен Панов

Същият си е. Е, може среброто по косите и мустаците да е станало по-наситено, но живецът в очите си е същият на онзи Иван Коджабашев, когото помните като отговорен секретар на „по-различният” в-к „Комсомолска искра”, а по-сетне и на в-к „Марица”.

Оказа се, че и професионалният му хъс за работа не е по-различен и днес, когато се е поотдалечил в годините от „попрището жизнено в средата”.

Три майсторски фотоалбума за последните три лета - „Местно време”, „”Обратно броене” и от два дена - тяхното продължение „Неповторими мигове”.

Всъщност всичките тези издания на „Екобелан” могат да се нарекат „фотопроекции на Пловдивското време”. Да не търсим точния период „от… до”, защото най-точното ще бъде ако кажем, че Коджабашев бележи с тези албуми времето на неговата младост. „Ето тези са събитията и личностите в многовечния град пред моя поглед на моята младост…” Това е неговото неизразено текстово мнение. Но пък втъкано в снимки и информация под тях.

Обективът е безпристрастен. Може и да не ви харесват Тодор Живков, Цола Драгойчева, Иван Панев, Петър Стоянов, Цветана Манева, пловдивските художници, писатели или артисти, но всички те са личности, свързани с нещо си към този град…

Ако не са го управлявали, допринасяли са за структурата на неговата атмосфера - каквато и да е била в онова време… Озонова или отровна - такава сме я дишали… И си остават в неговата история. Обективът на Иван Коджабашев не се интересува от нашето политическо мнение, защото този, който е застанал зад кадъра, е нямал никакво намерение да прави каквато и да е политика. Така или иначе - било е.

Последният - „Неповторими мигове” - е малко по-различен от предишните два. Изненада ме не толкова успешният тандем между баща и син, а смелостта за едно не толкова популярно напоследък издание - сговорчивост на двама автори под „закрилата” на една корица. Втората половина на книжното тяло е под авторството на Тони - едно чувствително послание към неговото поколение, каквото бе и цялото творчество на големия пловдивски поет Добромир Тонев - духовният баща на Пловдивската поетическа академия, както го е нарекъл авторът.

Студията на Тони Коджабашев, посветена на тази своеобразна школа за поезия, също в текст и снимки, носи заглавието „Вторник вечер в Стария град”.
/”…Далечната 1995-а… Вторниците оставиха следа в живота ни. По-скоро онова, което се случваше всеки вторник вечер в Стария град - мястото, където се роди Пловдивската поетическа академия…”/