ГЕНЕРАЛА
В четвъртия ден на месец юни се ражда поетът Неделчо Ганев в чирпанското село Изворово. Мъдрецът на селото Златан Танков изрича, тъй че да се чуе и запомни от всички: Роди се теменужка в храсталак…
Пак на четвъртия ден на месец юни години по-късно се ражда летецът Жельо Банов от с. Православ, пак Чирпанско. Изпили една дамаджана с ракия по повод раждането. Плачейки, щастливият баща изрича: Седемнадесет години чакахме дете - да бъде авиатор!
Друго дете нямат - искат, ама нямат…
Завършва чирпанската гимназия. Напълнил седемнадесет години, постъпва курсант за летец и брани родното небе с МИГ-17, пенсионира се на МИГ-23, прехващач. Днес го оплаква, че са го нарязали за скраб, а какъв страж е бил за родното небе.
На МИГ-17 до пенсионирането си лети и Генерала. Лети и е пример за всички. Спомням си как в гимназията Жельо при всяка възможност рисуваше на черната дъска реактивни самолети, а съученикът ни Илия Пенев със стрелки към кабината слагаше буквата Ж.
А Генерала се казва Желязко Нанев Желязков, роден на 30 май 1926 г. в чирпанското село Рупките. За него Жельо казва, че е бащата на реактивната авиация в България. Летецът с най-голям опит и знания - при него именно той постъпва курсант. На приемния изпит баща му носи дамаджана с ракия и агне за комисията, но Генерала изрича: само ако е напълно здрав, кандидатът ще бъде приет, в небето няма място за компромиси.
Неведнъж са управлявали самолетите си един до друг.
Ъков Деко от село и той го помни от садовското земеделско училище, заварва го в по-горните курсове. Знае, че като дете на четири години почива баща му, майка му се жени повторно и той е отгледан от баба си и дядо си. От малък е по нивите, дядото го учи да оре и сее, бабата държи да учи, да бъде гордост за рода им, за селото. Скришом плаче, с детските дрешки бърше сълзите и моли желаното да се сбъдне. Дядото иска да върви по пътя на истинските мъже - да брани родината.
Къде е Садово, къде е Рупките - отиване и връщане пеша зимно време носи торба с бабин хляб, с бабини гозби и заръките на дядо си - да е пръв….
Ъков Деко си спомня какъв здрав ученик бил между тях, как и по-големите се съобразявали с него. Уважавали го и ученици, и учители. Случило се веднъж да го набият, че бил ремсист, дядо му го налагал с овча кожа - Генерала от с. Рупките, Чирпанско.
До пенсионирането му никой не е можел да го победи по знания, летателни качества и спортните дисциплини, които практикуват летците…
Жельо Банов допълва: и синът му беше с нас - до шейсет и пет години летя на боинг в друга държава. Заедно завършихме, баща му го имаше за един от нас, никакви компромиси за нищо…
В небето и на летището Генерала ни бе и баща, и майка, познаваше всеки един от нас - знаеше откъде сме, какви проблеми имаме. От шейсет и девета е произведен за генерал, най-младия по възраст е с такова звание, оттогава е началник на ВВС с над двадесет и пет хиляди подчинени, по-късно е повишен за зам.началник на ВВС и ПВО на Министерството на отбраната и на тази длъжност се пенсионира.
През 1951 г. получава първо офицерско звание заедно със своя приятел набор от родното му село - той като летец, оня - в друг вид специалност. Както и в детството, така и в службата са неразделни, семействата са все заедно. Желязков обаче е предварително повишен. Приятелят му отива на гости и още в антрето, виждайки новите пагони на куртката му, притваря вратата и повече ни се чуват, ни се виждат.
Появяват се обаче доноси до кадровиците, които вредят в кариерата на Генерала.
Приятели от детството, от едно село, родени в една година, яли от бабина манджа.
След години на доносника текезесето стори къща - председателят се страхувал от него, а Генерала и до днес никой не е канил хоро на мегдана да поведе…
Ъков Деко ми каза - и на отиване, и на връщане от Садово Желязко пиел вода и наливал за из път от Стоенчовото кладенче. Близо до него е роден Стоян Заимов, на 12 август 1853 г., местността и сега се казва Заимката - между Чирпан и Рупките. Имали роднинска връзка - единият измежду най-първите революционери, а другият - първи в небето. Генерала създава българските космонавти, както казва Жельо - зад големия му гръб и днеска българската авиация стои на завет.
Едни орат и сеят земята, други бранят небето, трети творят поезия…
На 30 май 2016 г. рупченецът - генерал Желязко Нанев Желязков, навършва деветдесет години!
Честит рожден ден, Генерале! Бъди ни жив и здрав!
Бучи самолет в небето. Вдигнете очи, може пак някое, родено в чирпанската земя дете, захранено с бабин хляб, да е тръгнало по пътя на Генерала!
Ама Стоенчовото кладенче запустяло, затлачено… Днес кой може да го намери, че да го видят и от небето…
