Денчо Владимиров

ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ

Къде ли не сигнализира гражданинът.
- Докога ще пием в нашия град такава ужасна вода?! - питаше в писмата и телефонните си обаждания той. - Вече намирам и камъни във водата от чешмата. Едни такива -жълти и обли камъни, намирам и пясък, и той жълт. Може ли да се пие такава вода с камъни и пясък?
Писа гражданинът къде ли не.
Звъня къде ли не.
В отговор - мълчание.
Едва накрая в дома му дойде комисия да провери на място случая.
- Най-после! - отдъхнаха си в дома на гражданина. - Вие сте от Инспекцията по обществено здраве?
- А, не! - поклатиха глава отрицателно дошлите.
- Тогава сте от водоснабдяването? Вижте какви камъни намираме във водата. Събрал съм ги в един буркан…
Но дошлите не бяха и от водоснабдяването.
Както сами се представиха те, след като внимателно разгледаха с лупи камъните и пясъка, дошлите бяха от местната база за геоложки проучвания.
Заинтересувал ги бе там сигналът на гражданина и дойдоха на място да проверят дали не са от благороден произход намерените камъни и пясък, сиреч дали не са от злато…

ПЛОДОВЕТЕ НА СТАТИСТИКАТА

Слуша, свит под юргана в ледената си панелка, средностатистическият българин Роблю Роблев транзисторчето си и научава от него, че по последни статистически проучвания на всеки българин се падали по над 11 000 лева.
Скокна тогава Роблев и право в общината. На входа го спря портиерът, генерал в оставка.
- Къдя ба си се засилил, ба? - попита той по армейски и препречи воинска гръд пред гражданина Роблев.
- Ами чух, че на всеки българин вече се падали по 11 000 лева и кусур отгоре. Дойдох да си ги получа, защото трябва да плащам ток, парно, вода. Гледам да не пия много, но не може без вода. Не пия по седмици като камилите, но не се издържа и хайде, напълня чашата. На жена ми пък й се отворила една глътка, пие по пет пъти на ден, като кокошките…
Генералът от резерва, сега общински портиер, поклати глава и тежко рече:
- И кой ще ти даде тейзи пари?
- Кметът. Нали е затова сложен?
- Абе, ти съвсем ли си превъртял от демокрацията? Първо, кметът не е сложен тук, за да се занимава с такива като теб! Сложен е да управлява паричните потоци на партията си, и второ, сега той е на тържествено откриване на пешеходна пътека. Ей я отсреща, не чуваш ли музиката? Иди, може пък да те изслуша - смекчи тона портиерът-генерал, трогнат от наивността на Роблев.
И Роблев като си плю на скъсаните подметки на хроничен безработен, хукна към пешеходната пътека, сигнализирана с разнообразни евросредства по проект от някаква грандиозна програма за развитие на българските демократични пешеходни пътеки със субсидиране от Брюксел…
Тържеството тъкмо бе свършило, в небето гърмяха илюминации и целият щатен общински персонал с пълно гърло викаше „Ура”. Няколко служителки дори се опитаха да изпеят химна на Евросъюза, та гражданството наоколо се скъса от смях.
Роблев набра кураж и отиде до кмета. И надвиквайки се с френетичните възгласи на местния партиен актив, му каза за какво е дошъл. Кметът, по новите инструкции на управляващата партия, му се усмихна благо, благодари му, че е уважил големия градски празник и пак, съвсем по инструкциите, ласкаво му предложи да се прибере вкъщи и да се лекува, щото нещо не е наред - какви 11 000 лева бълнува? Толкова ли не знае, че това е статистиката, средно на българин може и да се падат по толкова пари, но иначе на едни се падат милионите, на други стотинките.
- Ама как така, бе кмете? По радиото чух…
- Благодаря още веднъж, че ме потърсихте, гражданино Роблев, но това е положението! Повече внимание не мога да ви обърна, тъй като имам важни гости от министерството и от централното управление на партията… Трябва да ги водя на тежка гощавка в ресторанта ми…
- Ама искам си парите! Вкъщи имам куп болни, трябва да ги заведа на лекар, трябва да платя… - запротестира Робев, но не успя да завърши изречението.
- Ти от дума не разбираш, но от това ще разбереш! - изръмжа някой в ухото му. Охраната на кмета.
Последваха множество енергични ритници - извън статистическите проучвания на демократичната република.