Тодор Харманджиев

Наш Марко беше храбър мъж,
ала като дочу веднъж,
че господарят му се кани
да иде зад гори, балкани,
навеки да остане там
и него да остави сам,
тъй силно той се разтревожи,
че даже обеда отложи.
Уплаши се не на шега.
- Какво ще стане с мен сега? -
наш Марко на ума си каза
и из обора се показа.
Премина бърже двор след двор
и спря се пред един обор.
Макар и истинско магаре,
той имаше все пак другари
и тук живееше един
на неговия вуйчо син.
Щом влезе Марко и заплака
(за господаря се разплака).
Но неговият братовчед
бе момък умен и поет
и каза му: „Успокои се
и, Марко, много не грижи се!
Не тревожи се тъй - за Бога,
гръб имаш ли - самари много.
Ще си намериш господар
със още по-добър самар.
Поядвай повечко сено,
грижи се само за едно:
гърбина ти да ти е здрава.
Слуга се много лесно става.”

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 5, 1935-1936 г.