ЕСЕНЕН ПОРТРЕТ
ЕСЕНЕН ПОРТРЕТ
Червено яке, жълта чанта
и смях в зениците залутан -
върви през парка. Елегантно,
с изящни стъпки на кошута.
Дали е влюбена? Едва ли.
Навярно просто е щастлива,
че слънцето игриво пали
червено-златната й грива.
И вятърът, загърнат в сиво,
флиртува с нея най-изкусно,
докато ласкаво отпива
цвета на зрелите й устни.
Денят се стрелва нависоко
да я изпрати на завоя.
А тя върви зеленооко,
усмихната за нещо свое -
с изящни стъпки, земетръсно
в следобеда, ленив и кротък,
с червено-златни багри ръсна
летаргията на живота.
И в свят по-светъл и по-горен
магията й ме понесе.
Една жена…
А ми се стори,
че прелетя самата есен…
ЗИМНА ПРИКАЗКА
На зимата в разрошения мрак,
когато най не й се вижда краят,
със купчинка от вчерашния сняг
едно човече някой си изваял.
От репички му сложил две очи,
носле от морков, вирнато нагоре -
стои си и наперено мълчи,
и сякаш ей сега ще проговори.
На сутринта - какъв красив обрат:
развеселен от снежното човече,
усмихна се настръхналият свят
и зимните си кожи разсъблече.
Настана глъч и звън. И снежен прах
превърна всичко в приказна фъртуна.
Животът прихна три пъти от смях
и всеки смъртен обично целуна.
Страхотна зима! Чак до пролетта,
до първото напъпило кокиче
с човечето от сняг светът летя
и всъщност се научи да обича.
Той вече знае: в своя делник сив,
на страх и на съмнения обречен,
какво му трябва, за да е щастлив?
Една усмивка. И едно човече…
ОТ ДОГОДИНА
Не е животът весел, нито лек,
какво ли през главата ми не мина…
И аз реших да стана нов човек,
когато дойде Новата година.
Начисто да започна своя път,
довчера разпилян и разпокъсан -
един добър човек от кръв и плът,
простил до капка даже на врага си.
На всички споделих след някой ден
и ахнаха възторжено мнозина.
И всеки втори, също като мен,
поиска нов живот. От догодина.
О, славен миг на истински прогрес!
Не е ли туй мечтаното ни чудо?…
С омразата и злобата - до днес!
От утре нови хора ще се будим.
И тъй: настана нощ и грейна ден.
След зимата и пролет се зачена…
Човекът уж изцяло променен,
а този свят не ще да се променя.
Боричка се за постове, за власт.
Доброто спи под двойна карантина…
Нали и той, горкият, като нас
все става по-добър от догодина.
И не че се надявам на обрат -
отдавна тази песен се повтаря.
Добре поне че с шарения свят
живеем по еднакви календари.
КРАЛЯТ Е ГОЛ
Тресе се площадът. Крещи за възхвала
пред златния кралски престол.
И всеки в угода се кланя на краля,
а кралят на трона е гол.
Но някой в тълпата извика с насмешка:
“Очите ви кой е избол?
Къде са му новите лъскави дрешки?
Та кралят направо е гол!”
Намръщи се първият знатен велможа
и даде на стражата знак -
протегна ръка от луксозната ложа:
“Хванете го тоя простак!”
Отдръпна се всеки. Защо да се бори?
Та няма да свърши света,
когато властта запокити в затвора
“простака” с голяма уста.
И мигом затворен в тъмницата тясна
бе тоя безславен герой.
Палачът получи и заповед ясна:
да бъде премазан от бой.
Преби го палачът и каза: “Мълчи си!
Та тук е такъв произвол.”
Но с кървави пръсти човекът написа:
“И все пак аз знам, че е гол!”
Вбеси се палачът. Главата отряза,
а после я сложи на кол.
Погледна мъртвеца и тихичко каза:
“Аз също видях, че е гол…”
