Гнилите плодове на „автономенето” във висшето образование на България

Денчо Владимиров

Преди време бе съобщена новина, че ректорът на Русенския университет е подала оставка, за да може да се посвети изцяло на творческа научна дейност.

Не се знае по света дали това е прецедент в академичните среди, но за България - безспорно да.

Затова е и новина.

Защото от повече от две десетилетия почти е сигурно, че няма друг случай ректор в държавен вуз доброволно да се е оттеглил от добре платения си пост с бонусите покрай него.

Напротив - в действие е другата тенденция - да се “ректорства до дупка”, даже и извън законно определения краен срок за пенсиониране у нас - 65 години. Когато и ректорите след тази възраст, колкото и добре да са живeли, идва ред да се пенсионират и на тяхно място да се появи млада смяна.

“Да, ама не!” - както казваше един велик демократ преображенец.

Академичният български епос е пълен с какви ли не куриози за люде, които не се разделят със съответния ректорски или друг по сан академичен стол и голяма заплата, и правят какви ли не маневри и маймунджилъци да удължат живота си като ректори, декани, шефове на катедри, професори.

Още може би се въртят в интернет пространството материали по скандалите с ректора на един институт от града на автора на „Пази боже сляпо да прогледа.”

Прогонени от управлението му в дунавския град млади преподаватели сега има и в Пловдив, вече като професори и доценти, талантливи учени.

Дълго ще се носи „славата” на този скандален ректор, герой на абсурдното автономно съществувание на вузове, далеч от държавния контрол.

И това е ставало при „разсеяността” на стотиците високоплатени чиновници и министри на Министерството на образованието и на демократичните и безхаберни институции, плащащи щедро народни пари на легион некадърници и кариеристи .

Нашумял бе и случаят с ректор на университет по Черноморието, който бе избран за втори мандат чак година след навършена пенсионна възраст - на 66 години. След като случаят обаче става широко коментиран, избраният за втори мандат ректор подава молба за пенсиониране и му е прекратено трудово правно отношение.

Но последвало изненадващо развитие!

Председателят на Общото събрание на университета сключил отново трудов договор с вече пенсионирания професор, с което въпросният отново станал Ректор! Бързо като на снимка: „Хоп, Марийке, на портрет!”

И кокошките са могли да умрат от смях с този кадрови маньовър, тъй като председател на Общото събрание по закон не е РАБОТОДАТЕЛ! И това сигурно е било известно и на университетските мишки.

И в жалба още на следващия ден до министъра на образованието от преподаватели се зададени логични въпроси за законността в цялата тази сага и се питало - законни ли са заповедите на този ректор, издавани от него през дните, когато е пребивавал… незаконно втори мандат на ректорския си пост?

Другият поучителен случай отпрeди няколко години, този път с допуснат по фриволен начин декански мандат, е бил от самата Алма Матер в столицата - Софийския университет! Ето какво става известно от информация, чута по Националното Дарик радио:

Според правилника на висшето учебно заведение и постът декан не може да заема лице, което навършва пенсионна възраст в рамките на мандата. Но се намира професор, ръководител на катедра в СУ, който навършва 65 години два месеца преди изтичането на мандата му като декан.

Това откриват от Студентския съвет към университета и чрез своя представител поставят въпроса ребром на ръководството на Алма Матер, а чрез медия и на обществеността, което е тяхно право и задължение.

Оказва се, че въпросният професор даже бил подписал хладнокръвно декларация, че по време на мандата му няма да настъпи възраст за пенсиониране! Едва ли не ще е преминал на хапчета за подмладяване и срещу стареене…

Представителят на студентите в Академичния съвет обаче е последователен в борбата по разплитане на казуса и поставя въпроса и пред Контролния съвет на университета, който излиза с решение - предлага на Общото събрание на Факултета, чийто декан е въпросният професор, да се отстрани допуснатата незаконосъобразност.

Нещо повече. Студентският представител подава сигнал и до Прокуратурата дали има извършено престъпление при известните обстоятелства около назначаването на този декан.

И, разбира се, студентите и преподавателите и в този вуз номер 1 са били в правото си и да попитат колко законни са разпорежданията на въпросния университетски началник през времето, когато той е бил незаконно декан?…

Особено стряскаща е и сагата с ректора на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Случаят е още по-драстичен.

И той през декември 2015 година е бил избран за ректор втори мандат, макар че още в началото на март същата година човекът биологически е бил навършил… 66 години!

Тоест, бил е нагазил още тогава вече дълбоко в достолепна по закон пенсионерска възраст! Но въпреки това си поел най-необезпокоявано гласувания му втори мандат.

И като си ректорства и над 70 години, прехвърлил отдавна срока си за пенсиониране. И дори и при действащите “вратички” позволяващи академичен съвет да удължава мандат и разтегля като локум с една до три години най-много след законната възраст за пенсиониране /65 години/, то пресметнете сами дали ректорството на въпросния господин не е в драстично нарушение на закона, след като той продължава да си ректорства и дълго след навършени… 70 години.

Изникват логични въпроси - къде е бил контролът на Министерството на образованието, на местния Регионален инспекторат по образование, на Инспекцията по труда, на Финансовия контрол и прочие отговорни институции за този скандален случай от академичния здрач в сърцето на равна Тракия!

И доколко законни са тогава и всички заповеди и разпореждания, издадени и подписани от този “рекордно дълголетен ректор” през втория му, явно доста особен в законово отношение мандат?

А е логично още и да се запита:

КАКВИ САНКЦИИ ЩЕ ИМА ЗА СТОРЕНОТО И В ТОЗИ СЛУЧАЙ?

КАКВИ ЩЕ СА САНКЦИИТЕ ЗА РАЗСЕЯНОСТТА И ТОЛЕРИРАНЕТО НА ТАЗИ ИМПРОВИЗАЦИЯ ПО ЗАКОНА ОТ СТРАНА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВАТА ?

Как и председателката на бюджетната комисия на парламента оценява изплащането на заплати на ректор, отдавна прехвърлил лимита за ректорстване и защо не е предприела инициатива да се сложи край на този абсурд?

Може би затова, защото е получила от ръцете на същия този ректор документ, обявяващ я нея, политик и финансист, за …доктор хонорис кауза на… Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство?

Нещо, срещу което имаше куп възражения от студенти, обществени и културни дейци, а сегашният областен управител на Пловдив адвокат Дани Каназирава в качеството си тогава на общински съветник бе определила удостояването на политик с такова почетно академично звание красноречиво с думите: „Пловдив не заслужава такова унижение. Стореното е сторено, унижението е факт!”…

За придруженото със скандали управление на ректора на АМТИИ - Пловдив, от парламентарната трибуна бе отправил запитване народният представител проф. Иво Христов и той пръв се опита да отвори очите на институции и общественост за процесите на феодализация в българското висше образование.

А феодали-директори има и в училищата в България, които сами назначават и гонят учители и учителки не по вкуса им, но изгонен училищен директор няма!

Та дали въпросният ректор на АМТИИ, академик по БАНИ, неправителствена организация, необезпокоявано няма да приключи при общата комфортна тракийска тишина и министерска разсеяност ректорстването си чак след още дълги години?

Ако дотогава не се променят, разбира се, законите и се позволи направо и на въпросния професор, и на други като него да си подкарват и трети платен мандат, че и четвърти…

А може би направо да си ректорстват и пожизнено!!? В България, най-дисциплинираната според генерала-пожарникар Борисов страна в ЕС, се видя, че всичко е възможно в общия академичен и всякакъв още здрач в страната.

А напоследък началническото дълголетие в академичния български свят на висшето образование се обогати с нещо съвсем ново.

Изкаралите по два мандата ректори на държавни вузове продължават началничеството си пак на други длъжности в същия вуз.

Както е в пресния случай с доскорошния ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, който продължава да работи във вуза като… главен секретар на университета и съответно си получава хубавата плата за това!..

А Пловдив, уж културната столица на Европа, все така е пълен, образно казано, с безработни висшисти, възпитаници на същия този университет, където ректори, декани, професори, доценти, асистенти получават заплати и явно не ги интересува никак какво става с реализацията на възпитаника на този вуз, след като той си е хвърлил щастлив нагоре шапката на абсолвентския изпроводяк…

Това е и печалната реалистична картина и в другите ни университетски градове в България .

Както писа наскоро отрезвяващо вестник „Дума” - половината ни висшисти работят като… продавачи.

За разлика от бивши техни ректори, преустройващите се ловко и автоматично на други академични високоплатени длъжности.

Не ли е това национална катастрофа за една държава?

И НЕ ИДВА ЛИ ВРЕМЕ, КОГАТО И ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЩЕ ГОВОРИМ КАТО ЗА УМРЕЛИТЕ - ИЛИ САМО ХУБАВО, ИЛИ НИЩО.