ПЕНЧО ПЕЕВ
(По случай 2 год. от смъртта му)
Две години изминаха от трагичния край на приятеля и поета Пенчо Пеев, жертва на безсмислена шега с пистолет.
Преди две години, в една мразовита утрин той биде застрелян в корема. Отнесен в болницата, след четири дена, на 21 януарий 1929 г., в полунощ, издъхна.
Жестока съдба!
Поетичното му наследство се състои от десетки стихотворения, в които гори огънят на творческия плам и живота.
Над цялата му поезия се носи духът на вечния устрем, борбата със самия себе си, със съдбата.
В неговото творчество се забелязват три мотива: интимния, социалния и космичния. Понякога два от тия мотиви се сплитат в едно стихотворение, без да се наруши художествения облик на творбата, напротив, идва да усили поетическата ценност.
В своя кратковременен живот Пенчо Пеев написа стихотворения, като с право можем да го поставим в първата редица на най-талантливите млади поети.
Стихотворенията като „Пролет”, „Горите”, „Градът”, „Площадът”, „Пролетна вечер”, „Прозрение”, „Земетръс”, „Монах”, „Море” правят чест на най-големия наш лирик.
Нека не бъде сметната мисълта ми за пресилена, ако кажа, че „Море” по дълбочина, образност, експресивност си остава най-хубавата работа в нашата поетична мисъл с подобен сюжет.
Характерният белег, който отличава неговата поезия е богатата разновидна образност, експресивност и изискваната техника на стиха, качества, които рядко срещаме особено в младата генерация поети.
Но… жестока съдба!
Във времето, когато се разгъваше поетичният му образ, той си отиде от света, без още да смогне да даде всичките бисери на своето поетично дарование.
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 4, бр. 683, 25.01.1931 г.
