АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев

Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.

Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.

Цял живот може да мине в подготовка за бягство от духовния ти затвор.

За лудостта на човечеството няма профилактичен преглед.

Докаже ли се обратимостта на времето, това ще се отнася и за пространството.

Ако животът стане навик, то той обикновено е вреден.

Случва се поради чувство за мярка да си останеш в калъпа.

Да бъдеш погълнат от себе си е вид самоубийство.

Колкото и да си прибързвал, дълголетието ще те научи на изчаквателност.

Трагедията на духа е по вина на тези, които го нямат.

Няма череп, който да не гледа безумно.

В сферите на влияние също се разиграва тото.

Вътрешните болести на държавата са и външни.

Духовно парализираните се смятат за непреклонни.

Опасно е, когато комплексите станат смели.

Ако не се умира истински, отрицанието на живота е излишно.

Не знаеш къде ще си намериш смъртта, още повече нейния смисъл.

Само времето е винаги съвременно.

Който непрекъснато будува, не може да умре насън.

“Победителите не ги съдят” - понякога ги убиват от засада.

И върху везните на Темида има блюдолизци.

Чудесата са донорът на нашата духовна недостатъчност.

Безсилните срещу житейския реализъм го наричат цинизъм.

Само непрекъснатостта на живота го превръща от ненадежден в оптимистичен.

Страхът от истината ражда и недоверие в лъжата.

Абсурдът е логиката на невъзможното.

Във всеки апетит за живот има и привкус на отвращение.

Някои се сравняват с последните, за да изглеждат по-добри.

Крайност е да си представяш безкрайността.

При толкова много думи не всяка от тях е честна.

От лудницата на живота изписват само умрелите.

Нюансите между тъмнината и светлината в отвъдното са морални.

Дори животът на афоризма може да бъде съкратен.

Всички национални герои са с богат речник, защото са превърнали думите си в дела.

Черпакът: Чувствам се изчерпан!

И да кажеш, че дяволът не е толкова черен, той пак ще те обвини в расова дискриминация.

Смъртта е апотеоз на земната борба за равенство.

Безсърдечните са с най-добри кардиологични показатели.

Животът е война - без задни мисли нямаш тил.

От баналните неща най-силно впечатление ни прави смъртта.

Дори за сянката на съмнението е необходима някаква светлинка.

Мечтателността пречи на постигането на мечтата.

Равнодушието е емоция с изтекъл срок на годност.

Продължителното отчаяние се превръща в убеждение.

Няма бягство от старостта, освен в нейното ускорение.

Трагедия за духа е да мислиш винаги оптимистично.

Духовният аристократ може да бъде и републиканец.

Зад кулисите на историята винаги има реквизит за бъдещето.

И прахът на историята може да бъде алерген.

Формално е да си жив, ако има безсмъртие.

В историята каузата често е побеждавана от клаузата.

Само тънкостите на душата разширяват живота.

Дори животът да стане песен, нейният рефрен ще е винаги скучен.

Логиката на големия мислител не може да бъде пресметлива.

Залезът на човешката природа става все по - неекологичен.

В сладостта на духовния живот са и киселините на съмнението.

В кръга на абсурда няма място за обобщения.

Без безсмъртие всеки е непотребен.

Животът издържа на всякаква непоносимост.

Ако човечеството не е болно, здраве му кажи!

За да останеш по-дълго хуманист, трябва да си рядко сред хората.

Поривите в празната душа са на вятъра.

Най-щастливите са лудите с мания за земно безсмъртие.

Когато кажем “Един момент”, винаги се проточват няколко.

Понякога надеждата е като оръжие с празен пълнител.

Ненаситният глад за разнообразие е апетитът на ограничения.

Неповторимо е само непостигнатото.

Чувството за дълг зависи от качеството на емоциите.

Посредствеността е пълна със средни положения.

Времето и вечността не са си взаимно необходими.

Само микроскопът става още по-обективен, когато преувеличава.

Вероятно последното чудо на света ще обобщи всички останали.

И дървото на познанието вече не е екологично.

И душевното тегло може да е наднормено.

Някои не могат да преживеят това, че трябва да умрат.

“Всичко е относително” - и то почти.

Най-голямата скорост на въображението се получава при липсата на задръжки.

Произходът на човека е бил знатен само до грехопадението.

Никой не се е зарадвал на раждането си .

Преувеличените спомени са големите страсти на старостта.

По-честно е да искаш милост от Бога, едва когато си безмилостен към себе си.

Колкото и да се размножава човечеството, това не се отнася за неговите добродетели.