АФОРИЗМИ
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.
Цял живот може да мине в подготовка за бягство от духовния ти затвор.
За лудостта на човечеството няма профилактичен преглед.
Докаже ли се обратимостта на времето, това ще се отнася и за пространството.
Ако животът стане навик, то той обикновено е вреден.
Случва се поради чувство за мярка да си останеш в калъпа.
Да бъдеш погълнат от себе си е вид самоубийство.
Колкото и да си прибързвал, дълголетието ще те научи на изчаквателност.
Трагедията на духа е по вина на тези, които го нямат.
Няма череп, който да не гледа безумно.
В сферите на влияние също се разиграва тото.
Вътрешните болести на държавата са и външни.
Духовно парализираните се смятат за непреклонни.
Опасно е, когато комплексите станат смели.
Ако не се умира истински, отрицанието на живота е излишно.
Не знаеш къде ще си намериш смъртта, още повече нейния смисъл.
Само времето е винаги съвременно.
Който непрекъснато будува, не може да умре насън.
“Победителите не ги съдят” - понякога ги убиват от засада.
И върху везните на Темида има блюдолизци.
Чудесата са донорът на нашата духовна недостатъчност.
Безсилните срещу житейския реализъм го наричат цинизъм.
Само непрекъснатостта на живота го превръща от ненадежден в оптимистичен.
Страхът от истината ражда и недоверие в лъжата.
Абсурдът е логиката на невъзможното.
Във всеки апетит за живот има и привкус на отвращение.
Някои се сравняват с последните, за да изглеждат по-добри.
Крайност е да си представяш безкрайността.
При толкова много думи не всяка от тях е честна.
От лудницата на живота изписват само умрелите.
Нюансите между тъмнината и светлината в отвъдното са морални.
Дори животът на афоризма може да бъде съкратен.
Всички национални герои са с богат речник, защото са превърнали думите си в дела.
Черпакът: Чувствам се изчерпан!
И да кажеш, че дяволът не е толкова черен, той пак ще те обвини в расова дискриминация.
Смъртта е апотеоз на земната борба за равенство.
Безсърдечните са с най-добри кардиологични показатели.
Животът е война - без задни мисли нямаш тил.
От баналните неща най-силно впечатление ни прави смъртта.
Дори за сянката на съмнението е необходима някаква светлинка.
Мечтателността пречи на постигането на мечтата.
Равнодушието е емоция с изтекъл срок на годност.
Продължителното отчаяние се превръща в убеждение.
Няма бягство от старостта, освен в нейното ускорение.
Трагедия за духа е да мислиш винаги оптимистично.
Духовният аристократ може да бъде и републиканец.
Зад кулисите на историята винаги има реквизит за бъдещето.
И прахът на историята може да бъде алерген.
Формално е да си жив, ако има безсмъртие.
В историята каузата често е побеждавана от клаузата.
Само тънкостите на душата разширяват живота.
Дори животът да стане песен, нейният рефрен ще е винаги скучен.
Логиката на големия мислител не може да бъде пресметлива.
Залезът на човешката природа става все по - неекологичен.
В сладостта на духовния живот са и киселините на съмнението.
В кръга на абсурда няма място за обобщения.
Без безсмъртие всеки е непотребен.
Животът издържа на всякаква непоносимост.
Ако човечеството не е болно, здраве му кажи!
За да останеш по-дълго хуманист, трябва да си рядко сред хората.
Поривите в празната душа са на вятъра.
Най-щастливите са лудите с мания за земно безсмъртие.
Когато кажем “Един момент”, винаги се проточват няколко.
Понякога надеждата е като оръжие с празен пълнител.
Ненаситният глад за разнообразие е апетитът на ограничения.
Неповторимо е само непостигнатото.
Чувството за дълг зависи от качеството на емоциите.
Посредствеността е пълна със средни положения.
Времето и вечността не са си взаимно необходими.
Само микроскопът става още по-обективен, когато преувеличава.
Вероятно последното чудо на света ще обобщи всички останали.
И дървото на познанието вече не е екологично.
И душевното тегло може да е наднормено.
Някои не могат да преживеят това, че трябва да умрат.
“Всичко е относително” - и то почти.
Най-голямата скорост на въображението се получава при липсата на задръжки.
Произходът на човека е бил знатен само до грехопадението.
Никой не се е зарадвал на раждането си .
Преувеличените спомени са големите страсти на старостта.
По-честно е да искаш милост от Бога, едва когато си безмилостен към себе си.
Колкото и да се размножава човечеството, това не се отнася за неговите добродетели.
