Паскал Андонов

„Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя”
Н. Й. Вапцаров

Не е напразно - да одерем на дните мечешката кожа
и вържем вече този мях за вино.
Не е напразно - с обувките си нови чаканата нежност
през улици от кал към нас да идва.

Не е напразно - с пети подбити все по тези камънаци,
щом с второ зъбче само е синът ни.
Не е напразно - щом болката, уплашеният кон, ни влачи
и целите сме в дрипи и сияем.

Не е напразно - приятели до гроб с кокичето да бъдем,
щом радостта си няма да откраднем.
Не е напразно - щом се разплува мерзостта и чака гъдел,
от който несъмнено тя ще падне.

Не е напразно - с обувките си нови чаканата нежност
през улици от кал при нас да дойде.
Не е напразно - щом одерем на дните мечешката кожа
и да направим слънце и земя от обич.