„ВЕЧНАТА И СВЯТАТА” ОТ Е. БАГРЯНА
„Вечната и святата” от Е. Багряна, София, 1927 г.
В края на 1927 г. се яви стихосбирката на Е. Багряна - „Вечната и святата”. Първото впечатление, което остава след прочитането на стихотворенията; искреността на тона и художествената простота. Багряна не търси средствата, за да се натрапи на читателя. те идват у нея непосредствено от самото изживяване.
Настроенията и мотивите са разнообразни, но са подчинени на едно вътрешно единство. Във „Вечната и святата” витае духът на българката, вярна щерка на майката-земя:
Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
Багряна владее техниката на стиха до безукоризненост. Нейният стих е музика, в която трепти сърце, препълнено с мъка и любов.
Нищо пресилено и нагласено няма в позицията й. Напротив. Всеки един къс открива сълза, откъсната направо от сърцето на авторката.
Образността за един автор е голямо преимущество. Това у Багряна не липсва. Нейните образи са прости, но ясни. Чувството е стегнато и не избива в сълзлива сантименталност.
Стихотворенията на народни мотиви са сполучливо долавяне а народната същност. Главният мотив в поезията на Багряна е любовта.
На тоя мотив са създадени много стихотворения. Мъката по избрания, заминал на гурбет в друга земя.
Вечната и святата разкрива ядката на българската волнота, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и виното, за която е примамница непостижното, просторното, дето все сънува пътница - „недостигнати, ненадминати” - в нея трепти духът, в който гори пламъкът на непокорността и стихията на земята ни.
Стихотворенията като „Interieur”, “Стихии”, „Потомка”, „Пасторал”, „Мъдрост”, „Моята песен” и др. са ценности не само в поезията на Багряна, но и в цялата лирика на младите ни поети.
——————————
в. „Бургаска поща”, г. 3, бр. 560, 13 март 1928 г.
