Йордан Богдар

Тръгнали сме отдалече
в непрогледна зимна вечер
триста бодри коледара.

Тръгнали сме, ой Коладе,
триста добруджани млади
от Балчик и Калиакра.

Да положим с топли шъпи
дарове за царя скъпи.
Донесли сме три венеца:

Първият венец калини -
кръв от хиляди робини
в Добруджата необятна.

Вторият - от златоклас е -
жънат в оня край прекрасен,
дето всички бяхме роби.

Третият - от кипариси,
за челото на Бориса -
царят ни любим и мъдър.

Че дочакахме свободен
да се назове народа
покрай Дунав и морето.

Че можахме да се върнем,
брат със брат да се прегърне,
и честити, ой Коладе,

Рождеството на Исуса
да посрещнем без покруса,
да отдъхнем в родни скути…

——————————

сп. „Детски живот”, кн. 3, 1940-1941