Боян Ангелов

РЕСТАВРАЦИЯ НА ОБЕЛИСКА

Оставете подлеците
в техните предателски ямки!
Нека подълстват, колкото си искат!
Сит съм все още
и неми остават продължителните дрямки
след реставрацията
на обелиска.
Той се издига вече тридесет и пет века,
напомняйки ни, че нищо
не се е
променило.
Човекът остава враг на човека -
да го унищожи
дава драго и мило.
А нападнатият няма с какво да се защитава -
отдавна правата му са отнети
и затова поразително наподобява
гротескна фигура
на Джакомети.
Драголюбиво плават
единствено
облаците перести,
ала и те понякога
гръмотевици
произвеждат.
Реставрацията значи да отнемеш
от себе си
и на ближния
да дадеш
отломъчето
надежда.

ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

Планинското море лежи снижено,
а в него върховете монолитни
оглеждат се и молят го смирено
към космоса случаен да не литне.
Все тук остава, за да се възражда.
Понякога прилича на велможа,
но го заплита мрежестата жажда,
кервани от винари го обхождат.
Защото е зеленооко, вижда
вдълбаните в скалите манастири
и посивява, без да го е грижа,
когато в струите му лед засвири.
Тогава е най-мъдро и се готви,
потапяйки се в цветната представа,
от себе си да махне всички котви
и върховете ни да защитава.

ВЪЛНООБРАЗНО

Вълнообразен ми е животът,
а мечтаех
за мълниеносен…
Все по-често кибрит купувам, ако нощем случайно
спре токът…
В поднебесна панелка живея, само гълъби има над мене.
На балконите ми перилата
са досущ
на „Титаник” перила
и в очакване да потъна
все по-често надолу гледам.
Виждам там върхове на дървета
и коли като детски играчки;
и човеци, които разхождат
често кучета,
рядко - дечица.
Котаракът ми гледа нагоре.
Вече падна веднъж
от балкона
и за щастие не се възнесе, но остана без нокът
и зъбче;
той отново трепери,
припява
на небрежните гълъби горе,
дето искат
при мене да дойдат,
малко хлебец да си заслужат…
През живота ми вълнообразен
свирка реферска
си закупих,
ако земетръс ни споходи…
Котаракът ми тигъровиден
се заканва
на някаква сврака.
Той нехае, че няма зъбче,
че разхожда
след себе си мрака
и е с лапичка бяла без нокът…
Утре мълниеносно трябва
портативно фенерче да купя,
ако нощем случайно спре токът,
ако ли земетръс ни затрупа…

В ПОКРАЙНИНИТЕ

Видя ли град с назъбени стени
над зли скали и над води дълбоки?
Това си ти, погледнат отстрани
и осветен от няколко посоки.
Там никой не извръща се назад
и никой никого не поздравява.
Това си ти - най-тягостният град
на най-озлочестената държава.
В плътта му кула някаква строят,
безлика кула с устни ненаситни.
Знам колко неуспехи предстоят,
докато хубавата вест политне.
А кулата издига се, дори
пробола е и седемте небета.
За нея няма нощи и зори,
защото доближава силуета
на онова, което е протон
и неутрино, и любовен опит…
Градът си ти, над кулата е то,
в покрайнините някъде -
животът!

АЙВАЛЪК

Небе, по-млечно от анатолски мрамор
и облаци, напомнящи
дракон крилат
с копита, притиснали
образа на Бога.
Егея е синя
и всичко е тюркоаз.
Между изгрева и съня ми -
в смога
на реалиите
съм аз.

По кой начин да обознача следите
и как да ги припозная,
щом
тъй скоро ще мръкне,
преди те
да намерят
своя
законен дом…

ЛАРНАКА

Посрещачи почти няма и са без букети.
Летището мълчаливо приема
среброкрилите самолети.
Прилича на диадема
плажът с море, по-зелено
от очите на Афродита.
За валута или за бизнес разрешение
митничарят ме пита,
ала не идвам за търговия.
Идвам Пафос да съзерцая,
да се разходя из Левкозия
и от планината Троодос
да видя безкрая
на зеленосинята Таласа…
Толкова близо съм сега
до целта,
че не усещам как ме унася
на рибарите мълчаливи
песента.