РОЖДЕН ДЕН
Георги Парушев и жена му Паунка поканиха най-близките си роднини, приятели и съседи на рожден ден.
Тяхната Детелинка навършваше осем годинки и щастливите родители решиха да отпразнуват това събитие по подобаващ начин.
Настроението се приповдигна и от пристигането на десетина деца от класа на рожденичката, водени от учителката им госпожа Фея Крачунова.
И ето, по даден знак на една от лелите, в хола влезе Детелинка, в нова бяла рокля и с големи сини кордели. Тя се поклони грациозно и каза:
- Мили хора, добре дошли на моя празник!
- И след това какво ще ни кажеш? - я погали нежно бащата.
- Ще ви кажа стихотворението “Аз съм българче”!
След декламацията последва спонтанен залп от аплодисменти и словесни възторзи: “Бабина пеперудка!”, “Лелина сладуранка!”, “Феята на вуйчо!”, “Ангелчето на дядо!”…
Бай Минчо, бащата на Георги Парушев, просълзен се изправи, сложи очилата и извади лист хартия.
- Мило внуче, скъпи роднини, драги съседи… - зачете той.
Георги Парушев скочи като ужилен и строго извика:
- Тате, спри! Какъв е този лист?
- Ами приветствие от името на дядовците и бабите! - отвърна смутено старият.
- Кажи го с няколко изречения!
- Но то е по сценария! - обади се засегнато лелята-режисьор.
- Че и ние сме написали приветствие от името на съседите! - съобщи една от гостенките. - Дори сме ангажирали актьора Праматаров да изпълни “Лудият” от Петьофи.
- Ама как, господин Парушев, нима и ние няма да прочетем поздравителния адрес на І-ви “А” клас до Детелинка? - попита изненадана учителката. - Подготвили сме и програма по специален сценарий…
- Чакайте да се разберем с вас! Това е рожден ден на дете от І-ви клас, а не юбилей на ветеран! - каза сдържано Георги Парушев. - Намираме се в частен дом, а не в квартално читалище или партиен клуб!
И като преодоля лекия афект, той се обърна към децата усмихнат и им смигна заговорнически:
- Я да изиграем с вас едно хоро, можете ли?
- Н-неее… - отвърнаха нестройно палавниците.
- А ръченица?
- Н-неее…
- Тогава отивайте с тази лелка - и той посочи жена си - в другата стая да се научите! Много е лесно!
Децата преминаха шумно в отсрещната стая, а Парушев смъмра учителката:
- Ей на тези неща най-напред трябваше да ги научите!
После поръча на баща си да напълни чашите с вино.
- Искам първо да се чукнем за здравето на моята четирилистна Детелинка, а след това да изпеем една много българска песен - “Питат ли ме дей зората…” Знаете ли я?
Гостите реагираха по различен начин: едни се разсмяха, други изръкопляскаха, трети си признаха, че знаят само началото, а бай Минчо поклати усмихнат глава и каза приглушено:
- Такъв си е от малък той - чешит!
- Българите - вдигна чаша Парушев - са празнували от векове с песни, хора и вино! Занапред така ще се празнува и в моя дом! А тази дума “сценарий” повече да не я чувам! Защото…по калъпи, по шаблони и догми преминава младостта ни! Наздраве!
И запя. Постепенно песента се поде от всички и се сля с долитащата от съседната стая мелодия на Дунавското хоро.
Тържеството продължи и след обед.
