Петър Ванчев

***
Аз видях старостта
в инвалидна количка
с изкривено лице,
с изкривени ръце -
сам-самичка!
С поглед забит неизвестно къде,
с дух упорит на невръстно дете!
Със треперещи пръсти
тя ми стисна ръката.
Аз наум се прекръстих
и ми щръкна косата,
че поиска тогава
старостта да ме вземе.
Ала аз я отрязах:
- За теб нямам време!

Аз не ща старостта
в инвалидна количка
с изкривено лице,
с изкривени ръце -
сам-самичка!
Със треперещи пръсти
да ви стискам ръката
и на хора най-близки
да не помня лицата.