НИКУЛДЕН
С рибя кост се явява светецът Никола
и прекръства костта във рибарско гребло -
да закриля брега от беди и неволи,
да ни брани от тъмни стихии и зло…
От последния бряг на морето с рибари
той прекръства греблото в запалена свещ.
И се втурват вълни върху пътя му храбър
да целуват нозете му в пяна и скреж…
По брега гладни, сприхави гларуси скитат
и моряшка жена минал кораб следи…
Вместо фар да издига очи над вълните,
сам светецът реди по скалите звезди.
Вечен празник… И лодките пълни със риба
до трапезата бавно присядат - и те…
И животът - голямата земна колиба -
под небесния покрив молитва чете…
Но ще стигне ли рибата?
И светецът Никола
ще нахрани ли гладните, бедните днес?
Докога ли народът на Бог ще се моли
да опази България с гордост и чест?
