Николай Гюлев

***
Любовта се пие до дъно. До връх…
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?

Някакви заместители,
дето само на тъмно виреят.
Неусетно ще се наситим
и еснафски ще заживеем.

Няма да има светла лудост.
Няма да има нежен взрив.
Няма да има помен от чудо.
А тогава защо да си жив?

ИСКАМ…

Не ми трябва лъскава сцена.
И прожектори не ми трябват.
Искам къща обикновена.
Искам виното, хляба.

Искам малцина приятели,
докрай да им бъда верен.
Искам любовни обятия
във мига ми най-черен.

Искам още години
да си довърша нещата.
После - нека изстина,
но ще литне Душата…