Гергина Давидова

Вятър дяволито
златен лист надува,
песен гласовита
през балкан се чува.

Зайко тъпан бие,
гайдата говори.
Хоро ще се вие
в мишините двори.

Чуйте, пъстри птички,
зверове, сърнички,
мънички и стари -
каним ви сватбари!

Мишка хубавица,
в новичка премяна,
булка гиздавица,
весела, засмяна.

Плъхчо лъскав, важен,
хвалят всички свати.
Плъхчо ни е личен,
двамата - богати.

Много златно жито
сбрали са в хамбара,
гърло да е сито -
чак до гъдуларя.

Меца рушолица
трупа куп пендари,
Жаба кекерица
реди тънки дари.

Щурчо с тамбурата
пак свирня захваща,
Тарльо със лулата,
смешно се поклаща.

Първи на хорото
Плъх напет се хвана,
глезена Гризанка
до него застана.

Сватове, кумици,
скачат и лудуват,
мравки, гургулици
на софри слугуват.

Врабчо сив играе,
Кукувица кука.
Зайко тъпан бие,
удря, ще го спука.

Вълчо с китка пъстра
среща сам кумата
и игра чевръста
разлюля гората.

Скачаха, лудяха
три дни и три нощи.
Свириха и пяха,
дорде се опряха.

В бухнати клонаци
славей глас извива.
Всички веселяци
с песни ги приспива.