Георги Михалков

Шестгодишният Петърчо имаше една голяма мечта. Искаше Дядо Коледа да му донесе колело, но незнайно по какви причини Дядо Коледа не му донасяше желаното колело, а други подаръци, на които Петърчо не се радваше много. Най-напред му донесе шейна.

Когато беше на пет години му донесе китара и книжка с приказки, а Петърчо му беше написал подробно писмо, в което го молеше непременно да му донесе колело.

Петърчо често сънуваше това мечтано хубаво колело. То беше синьо на цвят и металната му рамка блестеше. Имаше фар, който светеше, а отзад червена лампичка. Това беше най-голямото му желание, най-исканият и най-жадуван подарък.

Такова беше колелото на Васко, неговия приятел, и Васко се гордееше с хубавото си колело. Много пъти Петърчо беше молил Васко да му го даде за малко, само да го докосне, но Васко не му го даваше. Той беше молил и майка си да му купи такова колело, но тя винаги казваше, че няма пари.

Затова единствената му надежда беше Дядо Коледа. Петърчо му беше написал цели две писма, но добрият старец или нещо се объркваше, когато приготвяше подаръците за децата, или не четеше внимателно писмата.

Петърчо добре знаеше, че Дядо Коледа е стар, недовижда, а сигурно не дочита докрай писмата или може би забравяше кое дете какво му е поискало. Но Петърчо не се отчайваше, беше сигурен, че рано или късно Дядо Коледа ще му донесе мечтаното колело.

Тази зима рано дойде. Наваля дебел пухкав сняг, покри улиците, а на къщите нахлупи големи бели калпаци. Хората започнаха да украсяват елхите и децата с нетърпение очакваха пристигането на Дядо Коледа с големите подаръци.

Петърчо също чакаше и се вълнуваше. С помощта на майка си пак беше написал дълго писмо на белобрадия старец и беше сигурен, че той го е получил, защото той и майка му отидоха до пощата и майка му пред него пусна писмото в пощенската кутия.

Всяка сутрин, когато Петърчо тръгваше за детска градина, питаше майка си:

- Мамо, тази нощ ли ще дойде Дядо Коледа?

А майка му отговаряше, че трябва още малко да почака.

Един ден, както винаги, майка му го взе от детската градина, но когато се прибраха у дома, тя се сети, че е забравила да купи хляб.

- Петърчо, - каза тя - ще изтичам до магазина за хляб и веднага ще се върна.

- Добре - промълви той.

Майка му излезе, а Петърчо остана сам у дома да я чака. И както си стоеше, изведнъж си помисли: „Дядо Коледа сигурно вече е тръгнал с подаръците и е някъде в града. Май ще е най-добре да го потърся и да му напомня да не забрави да ми донесе колелото.”

Като си каза това, той реши веднага да излезе и да потърси Дядо Коледа. Беше сигурен, че ще го срещне някъде по улиците. Отвори вратата и бързо се намери на улицата.

За момент се огледа и се запъти към центъра на града, защото миналата Коледа беше видял Дядо Коледа в един магазин, където се снимаше с децата. „Сигурно пак е там, каза си Петърчо. Ще отида и ще му напомня за моя подарък, за колелото.”

Стигна до центъра на града, но се обърка. Най-напред тръгна по една улица с много магазини и големи витрини, но му се стори, че магазинът, който търси, не е тук. Тръгна по друга улица, но и на нея нямаше магазин с Дядо Коледа. Зави по трета улица.

Стъмни се и стана много студено. Острият зимен вятър пронизваше палтото му. Снежинките като иглички бодяха лицето му. Улиците и тротоарите бяха заледени и едва-едва вървеше. Отчаян от лутането по улиците реши да се прибере у дома, защото майка му сигурно вече се тревожеше и се чудеше къде е.

Тръгна обратно към къщи, но обърка посоката и се изгуби. Не знаеше къде е. Разплака се, а по улицата, по която вървеше, не се виждаха хора. Сълзите му се стичаха по страните.

Трепереше и от студ, и от страх. Излезе на една по-голяма улица с повече магазини и изведнъж през една от витрините зърна Дядо Коледа. Той стоеше вътре, близо до вратата на магазина, и поздравяваше хората, които влизаха.

Като омагьосан Петърчо прекрачи прага на магазина и влезе. Дядо Коледа веднага го забеляза и го попита:

- Защо плачеш, момченце?

От вълнение Петърчо и звук не можа да отрони.

- Кажи ми защо плачеш и ще ти дам подарък - погали го Дядо Коледа по остриганата му главичка. - Виж колко много подаръци съм приготвил за децата като тебе. Има книжки, играчки, топки, има дори и колела. Виж какво хубаво синьо колело. Кажи ми какво искаш.

- Не искам подарък! Вече не искам и колело! Не ми трябва колело - изхлипа Петърчо. - Искам само да се върна у дома, при мама и татко.

- О, ти май си се изгубил. Къде са майка ти, баща ти?

- У дома.

- Не плачи. Ще се върнеш у дома. Сега ще се обадя на полицията и всичко ще се уреди.

И добрият Дядо Коледа помогна на Петърчо да се прибере у дома.