Лозан Такев

Една новина тези дни прибави нови факти към безсмъртието на поета - антифашист Никола Вапцаров, който днешни интелектуалци, пардон, псевдоинтелектуалци продължават да разстрелват и убиват. Жалкото е, че и един нелош селски поет /първата му книга беше „Село”/ прави упорито същото…

Папката с мотивите на съда, по който Вапцаров е осъден на смърт и разстрелян на 23 юли 1942 година, излиза направо случайно при разчистването на мазето на бившата дирекция на полицията в столицата. И в нея са съхранени три неизвестни стихотворения и едно есе за литературата…

След 77 години тази папка идва и като своеобразен и необичаен дар за 110-ия рожден ден на поета. Стиховете са предадени на племенничката му поетесата Мая Вапцарова, която работи над документален филм за живота на чичо си като авиомеханик на летище „Враждебна”…

В намерената папка било и стихотворението „Селска хроника” - един по-стар вариант, а произведението отлично знаем от многобройните му публикации. Явно, последните два реда с лозунгите: „Терора долу ! Съюз със СССР!” са послужлили за основното обвинение в симпатии към СССР и връзки с комунистическата партия и пропаганда тогава… И категорично са натежали в полза на присъдата „смърт чрез разстрел”…

Представих си, как и днешните управляващи и кръгове от днешната власт биха погледнали на подобно обвинение…

Ами то си е направо провокация и несъгласие с евроатлантически ценности, с външната политика на политическа партия „ГЕРБ” и коалиция с обединени патриоти.

Вапцаров си е направо руски шпионин, няма какво да заобикаляме нещата! И няма защо да ровим и търсим улики в останалите му заглавия от „моторните песни” …

А редовете от десетте страници на най-новото и непознато есе на поета, написано с мастило и престояло в мазето на полицията десетилетия, звучат, сякаш са писани снощи: „И ще дойде ден на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: „Аз обвинявам!” И този Емил Зола ще бъде народът…”