Атанас Славчев

Няколко весели младежи в кръг… Подават си топка с форма, големина и цвят на портокал. Много са щастливи, ама много, ах, колко много… Високи, стройни, хармонично развити. Културисти или почти културисти. Не. Не. Не. И не. Точно обратното са. Наистина, високи са някои - прегърбени обаче. Скелети, почти скелети.

Но весели, весели… Колко, ах, колко весели…

Преди минути, или час, или два, или три - гладът е утолен - получили са дозата си - хероин. Един - скъп телевизор в заложна къща оставил, друг - платил със скритото злато на майка си. Трети - нищо. Ей така - зарибен просто. Не след дълго - и той, и останалите - ще свалят и дрипите от гърба си. За хероина - свалят ги.

Веселят се сега, веселят се, светът е романтичен, колко, колко романтичен.

Няколко весели младежи, наредени в кърг.

Минава Грижовника. Облечен в легенди. Разбира се, 99 процента измислил си сам. Ако някой го издаде - куршум в гърба. Ако да взима някой откаже - данък “отказване”. Такъв е редът. Той е и философът на кръга. И на още “кръгове”. Порокът, как най-лесно да се освободиш от порока, как? Така - като му се отдадеш. Или - всеки втори взима. Или - друсането отприщва гениалността. Или - още сто нелепости.

Поглежда ги, спира. Какво ще си купи - от тяхната кръв, живот… Мисли. Мисли. Мисли. Мисли.

В очите им към него - страхопочитание. Той, де почнал като тях, а сега на друго “ниво”. Високомерен е. Няма как - да респектира - тях, жертвените рибки.

Мисли, мисли. Извиква един от кръга - от младежите-призраци. Шепне. Нещо нарежда. Поплювкото. Повиканият - връща се.

И пак - с топката-портокал, веселяците-смъртници. Скоросмъртници.

А около им в парка - дървета, дървета, дървета - в кръг. И на всяко дърво по на 18, 19, 20… Гледат ги оттам довчерашните им приятели - с тъжни усмивки ги гледат - те, те вече са решили как да се освободят от порока, де и те успокоявани, че всеки втори взима, че друсането отприщва гениалността.

А някъде там, до кръга-скелети и другия - кръг-духове - важничи един Поплювко, едно Лайно (извинявай, читателю, за речника на автора, но не е ли така най-точно…). Посерко на квадрат с гъши мозък…

С гъши ли - как се грижат тия птици за малките си, как самоотвержено ги бранят…
Тоя, де е ръката, която убива децата ни - “мисли”. И търси. Кого още да зариби ли…

Или - нещо друго.

Оглежда се. Търси, търси, търси. Какво ли търси?

Майстора. Търси си човекът, майстора.