РАДИШЕВСКАТА ГОРА
С дървете - борове-хора. С фотоклетки - с образите на тия, де са ги засадили. Гледат - стотици очи. Хиляди. Като духове. Като живи. Говорят - на боров език. Боровете-хора на боровата гора.
Застинали.
Тишина, зелени създания, респект, магия, страх - сливат се.
Радишевската гора - поднебесен зелен килим с омагьосани зелени хора, хванали се с клони-ръце, посипани с иглички-маникюри в зелено, напили се, наситили-преситили от кръвта на земята - зелена кръв.
Радишевската гора.
В предишен някой живот дали сме били дървета? А? А?? А??? А????
Небето - с напоителна течност заредено, със страст втрещено, очакващо с желание-трепет - сливане - с разтворената зелена вулва - на гората - готова за оплождане.
Радишевската гора.
Върбите - зелени биволи наблизо - във водата отмарят там - цяла вечност ли? Тайнствени знаци горе - към върховете - зелените глави на гората, знаци тайнствени… Букви?
На съдбата.
Още малко и… целувачките-самодиви, целунали Караджата, Ботев, Хаджи Димитър.
Още малко - видение-къщичка на колела - с баба Яга - поздрав-видение от Руския север ли - за Радишевската гора.
А дърветата-хора - един до друг - в стълпотворение - на боров език разказват, разказват, разказват - приказки.
Късчета тъмно-синьо небе, поръсили гората - горски теменуги - като очи никнали от подземен свят - в мистична тишина - шепнешком мълвят, мълвят, мълвят - какво ли…
Радишевската гора - изплакване на очи - в тъмно-синьо, зелено, червено и оранжево, с вълшебна лечебна тишина със спомен смесено - да върнат младостта на старец ли, в това борово царство - зелено.
Радишевската гора - с борове-хора, със самовили-самодиви, с черни и бели веди, с къщички на колела - видения и баби Яги.
Магия. Магия. Магия. Магия.
Зелена..
Радишевската гора…
Закърмила-недокърмила ме…
Гората-магия-респект-страх-живот…
Моят опиум.
