ЕСЕН
- Хей, детенце златокосо,
стига тича вънка босо!
Влизай, палаво човече!
Лятото отмина вече.
Няма птички песнопойни.
Свършиха игрите бойни.
Студ се спуска над земята.
Есен шари дървесата.
- Мили дедко, туй го зная,
но е тясно в мойта стая,
а пък ти, ако скучаеш,
хайде с мен да поиграеш!
Аз от студ не се страхувам
и затуй навън лудувам.
Ще ти пея нова песен.
Колко е красиво есен!