ГОРСКО СЪРЦЕ
СЪРНА
Сърната всяка вечер слиза
по пътя стръмен и дълбок
и пие с бързи жадни глътки
вода от бистрия поток.
В очите й добри и кротки
блестят вечерните звезди
и в здрача плахо тя оглежда
ликът си в бистрите води.
И после тръгва пак самичка
да спре до смолестия бор,
издига поглед и се вглежда
с очи към звездния простор.
Тя моли Бога да я пази
в часа на горест и беди,
сърцето й да не прониже
ловеца с вражеска стрела.
МИГ
Лежа сред гората на букова шума
и гледам простора зелен.
Денят се усмихва и сенки прохладни
изсипва небето над мен.
Тук сутрин зората над горските листи
в червени огньове гори
и с огнени пръсти в дъбравите свежи
люлей теменужни искри.
И аз уморен под зелените буки
сред кичур от светли лъчи
усещам наблизо как нежно ме гледат
две сини момински очи.
ПАСТОРАЛ
Живея в гората на ложе от папрат
и мед от хралупите ям,
а вечер в гората под стряха небесна
заспивам забравен и сам.
Зората ме гали с люлякови пръсти
и ангели бели над мен
омокрени клонки люлеят и чезнат
в простора на светлия ден.
Живея в колиба от дъбови клони
и спя под небесния свод
и слушам как моята младост отлита
на времето с вечния ход.
ГОРСКА ВЕЧЕР
Приеми ме на своите скути,
моя майчице, вярна земя,
аз съм беден овчар от гората
и с попукани устни вървя.
Нямам майка, ни дом, нито свои,
под небесната стряха лежа
и заспивам с душа лъчезарна
вън от всяка позорна лъжа.
Мойте братя са верните псета,
те до мене си лягат да спят
и ми пазят торбата със хляба
и за стадото предано бдят.
С тях делиме коравия залък
и край огъня вечер сами
уморена ни гали гората
в бедна люлка от мрак и треви.
——————————
в. „Огнище”, г. 5, бр. 44, декември 1941 г.
