Мюмюн Тахир

Иван Есенски на 70 години

Хубавото на поезията е, че там красивите неща си остават красиви; с времето те не се променят, а придобиват вкуса на старо вино и очарованието им ни препраща към представата за съвършенство. Поезията е благословена от божията милост.

Според мен поезия е усилието на човека от творение да се превърне в творец. И именно в тази междина се ражда създаването - понякога от един тласък, от едно докосване, от една среща…

Преди години  поетът  Филип  Хорозов - светла му памет -  ме помоли да отида в Националния музей Земята и хората, за да се срещна с Иван Есенски, който там предстаяше съставената от него Антология на съвременната българска любовна лирика… Отидох и това беше Ден Първи на нашето приятелство.

Няма да пиша дитирамби за приятеля и поета Иван Есенски, нито да му търся място в литературата и културния ни живот - това са отговорности за други времена. По-важно е, че е  извървян път, че са сътворени много безсъници, че са оставени следи.

За мен е наистина късмет, че с него и още неколцина хора на перото в ония смутни времена ни обедини преклонението пред Високото българско Слово и безусловната ни любов към отечеството. Това са от ония съвпадения, които правят биографията на едно време и тя се превръща и в лична биография.

Колкото до творчеството на Иван Есенски - видно е, че  неговите    корени са в дълбоката земя на непокорния пазарджишки край, където се събират всички девет области на народната ни песенна съкровищница. Ето няколко реда от есето му, с което започва неговата книга Изгнания:

Прозренията винаги идват неочаквано… В мига преди да угасне тишината, чувам гласа си: „Благодаря Ти за милостта, за любовта и приятелствата, за щастието благодаря!”; от козината на кучетата извира пара, веят се мокрите коси на плачещите върби, а тясната улица на паметта едва побира процесията от имена и лица, прекосили някога живота ми - потъмнели и заоблени, налягали като биволи в умореното му течение… Младото мляко на ония вълшебни дни капе по устните на надеждата и сладките му многоточия изпълват тревите с обещания. Да не забравя да ти благодаря за България, Господи!…

Сега вече знам какво видях онзи Ден първи в това светилище на духа преди години - видях Поета.

Други времена и други хора нека определят кой колко е голям и какъв принос има за човещината. За мен и за нас - неговите приятели, Иван Есенски е едно от имената на нашето поетическо съвремие - човек, който милее за родината и обича хората.

Желая му здраве и много вдъхновение в сътворяването на Високото българско Слово, да отстоява все така нежно и непреклонно времето на тая вечна земя - такава, каквато е в неговата поезия:

Земя на птици, влюбена земя,
от весел вишнев вихър разлюляна,
сред който подпоручик Дебелянов
се връща в тиха вечер у дома -
бъди, земя, през всички времена
с усмивката на майчината благост,
която ни посреща там на прага
с безсилните от обич рамена!