КОЙТО ЛЪЖЕ

Мария Маринова

Из „А кога да си играя?” (2019)

КОЙТО ЛЪЖЕ

От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен -
следя, опипвам, наблюдавам.

Да, май ще се окаже права -
във огледалото надничам
и гледам как се удължава -
на слонче скоро ще приличам!

На вас ще кажа. Счупих скоро
на мама стъклената ваза.
Минавах покрай нея, хора,
и бум! - на пода се оказа!

Какво ще правя ? Вече зная!
Подсказа ми го днес сърцето:
на мама всичко ще призная -
така ще си спася нослето!


ВЯТЪРНИЧАВА РАБОТА

Вятърко е много работлив.
Днеска стана рано и щастлив,
грабна пъргаво метлата
и се залови с листата.
А пък те са… колкото си щеш -
тичат, скачат… как да ги сбереш?
Ала Вятърко се справи -
триста купчинки направи.
Най-накрая той се спря:
- Стига работа! Сега игра!
И което досега събира -
разпиля до листче над баира!


ИЗСЛЕДОВАТЕЛ

В двора, на дървото
гледам - нещо шава.
Кой ли от гнездото
този шум издава?
Тъкмо на клонака
аз се покатерих,
нещо се разкряка,
нещо ме замери.
И не беше, хора,
честна хич играта!
Птицата в простора!
Аз пък - на земята!