ЕЛКА
През 1854 г. на 28 юни е роден Иван Андонов поп Андонов в село Мурсалково, днешно Спасово, Чирпанско. Майка му го ражда след обяд по време на жътва на нива в местността „Малките Брестчета”. Помага баща му, повиват го в майчината престилка и с каруца го откарват в селото. Най-известният спасовец, допринесъл най-много добрини за народа. От 1869 г. живее и учи в Чирпан. Отива си от този свят на 16 декември 1937 г. в Пловдив. Български революционер, работил с Левски, живял в Букурещ с Ботев, заедно със Стамболов будят народа за освобождение. Учител в Средно Градище, общественик, народен представител в няколко Народни събрания, на които три пъти е подпредседател. Лежал в каушите на турската власт, осъждан на смърт. Главно действащо лице при Съединението на България през 1885 г. Издава книгите „Животът ми през Турско” и „Съединението”, нечетени днес. В тях пише, че жертвите от Чирпан и Чирпанско са повече от тези в Батак.
Кой е спасителят ни, кой е предателят ни!
През 1930 г. на 10 април е роден в с. Спасово Чирпанско Киро Делев Киров, споминал се на 14 януари 2009 г. в родното си село. Киро Делев завършва чирпанската гимназия, Ветеринарен институт в София и от 1955 г. е ветеринарен лекар в Спасовския район. По-късно вече е зам. околийски ветеринарен лекар в Чирпан и му е възложено да създаде Окръжна ветеринарна служба в Стара Загора. Където работи, винаги се строи нов сграден фонд - жилища има и за служителите. По-късно преминава на научна работа и защитава професорско звание. След завръщането си в Спасово в продължение на 8 години събира исторически сведения за родното си село, за миналото на Чирпанско и с помощта на местни учители - най-вече на братята Тодор и Пеньо Троеви, дългогодишни директори на училището в селото, през 2000 г. издава „История на с. Спасово” - учебник за днешни и бъдещи поколения.
…Днес във всяко село има някой, който е положил труд и е написал за миналото на родното си място. Сред вярното има описани и спорни неща, но кой да ги чете - прашасват книгите, прашасва Историята ни… Наконтени млади хора, животът не тръгва и свършва с нас…
…Страница стотна в Историята на Спасово описва съдбата на попската внучка от с. Могилово Елка в далечната 1877 г. по ей това време, когато генерал Гурко идва с войските си да ни освобождава. „Когато бягащите турци грабят и опожаряват Стара Загора и селищата покрай града, на 2 август опожаряват и нашето село Винарово, бесят десетки, на 4 август убиват сто и петдесет жители на с. Пъстрово, после под ятагана им падат стотици от селата Сърневец и Сладък кладенец - над двеста души.
Поп Димитър има една внучка - Елка. Едвам проходила, паднала и си наранила челцето със зашитата златна паричка в шапчицата й. Остава й белег за цял живот, белег от паричката на дядо поп. Поп Димитър има един син Милчо и снаха Руска, а попадията преди година е посечена от сабята на Асан Пехливан заради отказа й да му се подчини. При бягството си от Стара Загора агата пак с главорезите си идва в Могилово, но попският син Милчо го застрелва и цялото семейство бяга в Стара Загора, където се включват в борбите за спасение на града. Милчо е между воюващите, а Руска помага с други жени на ранените. Принудени да бягат от града, Милчо скрива Елка в храстите, а той се крие в кладенец наблизо. Наоколо се крият и руски войници, има укрити и други деца. Излиза Милчо от кладенеца, Елка я няма, няма я и между мъртвите, няма го попът, няма я и Руска. Прибира се след дни в Могилово с надеждата, че са се върнали, но ги няма. Заловен от бягащите на запад турци, е отведен в посока Изворово и зверски убит в местността Стайков кладенец. Мястото и до днес там се казва Милчов гроб.
Поп Димитър се спасява с бягство в Търновско, Руска ранена и тя е в този край. Намират се по време на коледна служба в църква. Попът чува плача на снаха си между богомолците и я прегръща. Питат се за Елка, за Милчо, разбират, че Стара Загора е свободна и през преспи сняг си идват в Могилово. Разбират за смъртта на Милчо. Поп Димитър умира, Руска остава сама, Елка я няма. Никой нищо не знае за нея. За момиченцето с белег на челцето…
Руска се жени повторно в с. Спасово за Тотю Манолов, ражда и отглежда още десет деца. На всички, докато е жива, разказва за изгубената Елка и за онова майчино чувство, че детето й е живо - да я търсят! Умира, без да узнае истината за първородната си дъщеря!
През месец юни 1961 г. вестник „Работническо дело” публикува статия на професор по химия Наталия Вранска от Петербург. В нея Вранска издирва родителите си и пише, че е намерена край Стара Загора и руски офицер я осиновява. В Женева защитава професорска титла. Към статията има снимка на дете с наранено челце.”
Спасовката Росица Манолова, съпруга на писателя Асен Босев, прочитайки статията, е изумена: „Това дете търсеше баба!” Спасовци правят всичко възможно и разбират, че много от изоставените деца са оцелели - българи спасяват едни, други като Елка са осиновени от руски войници.
…През 1965 г. идват синовете на починалата вече Елка и се срещат с живите й братя и сестри. Виждайки леля си Неда, й викат: Мамо!, заради голямата прилика с майка им…
…Истории отпреди сто и четиридесет години!
Прашасали книги! Забрава…
От затрупан кладенец вода!
