БЕЛАТА
Талигов Христо, помня, казваше, че в нашия край курбан се прави само при починал човек. С курбан се гощават дошлите да се простят с покойника…
Дирлиецът Таню твърди, че от сбората на Спасовден по-голяма няма. Откакто са въвели да пекат кюфтета и наденици, развалили празника. Силажите и големите палатки били за големците, там сядали първо партизаните и техните семейства, а ятаците - в друга палатка. В тяхното село нямало ятаци, докарвали от Медово. За работещите по полето нямало палатка - слагали ги по масите на открито - на слънцето, нали са свикнали… От ТКЗС-то колели крави, прасета - кайма колкото щеш…
…А какво беше - пълни къщи с гости, какви гозби! Дойдат лелини, вуйчови, братовчеди от околните села с каруци, пък и пеша… Какъв празник! Гърмим с купените ни тапалии, хвърляме бомбички, пукаме балони, правим безнаказано бели…
Ама въведоха кюфтето и гостите спряха - не щат чардак, не щат друг да води хорото, не щат… Колко народ пропъдиха, училищата опустяха, направиха Белята. А сега? Още по-лесно - каквото видят, продават. Училищните сгради по-евтини от автомобил втора употреба.
Плющи споменът от миналото - къде се изпокриха значконосителите, водачите, облажилите се от властта?!…
…Редеше Дечо, сравняваше днешния си живот с миналия. Чакаше аптеката да отвори, обясняваше за каква болест какво лекарство взема. Попита ме - жив ли е още Белата, живеел преди центъра вляво, третата къща. Каквато манджа ял в тях, другаде такава не е вкусвал.
…Било през 1961 г. Трябвало да откриват големия язовир, очаквали Тодор Живков да дойде. Дали им нови дрехи и ботуши от МТС-то, били трима с камион, почиствали новопостроената язовирна стена от скъсани телени въжета. Изтегляли ги с камиона и товарели за работилницата. Окъснели, Ифата нямала фарове, останали да пренощуват, но нямали храна. Потърсили в кръчмата - нямало хляб, имало само за пиене.
Среден на ръст човек ги приближил и казал: Аз съм Белата, каня ви на гости, каквото има, ще хапнем… Купи седем бутилки бяло вино и ни поведе. Той също бил тракторист като нас. И сега помня къщата - третата. Имаха две дъщери. По ей това време беше - студът се усещаше, печката гореше. Седнахме около масата, стопанката се разшъта, внесе голяма тенджера и я сложи на печката, момиченцата помагаха. От печката ли или от човечността, която тези хора проявиха към нас, топлината веднага ни превзе.
Белата, така го знаели всички, първо бил каруцар на текезесето и често обръщал каруцата. Веднъж едва не погубил бременната си съпруга. За това ли - или, че е крал мома и баща й си я взел обратно, хората му казват Белата.
Каква манджа - овче месо с картофи… Бях в болницата на умиране, като си спомних за онази манджа, оздравях!… На другия ден била вашата сбора, приготвила се жената да посреща гости, изядохме всичко, а и какъв хляб!…
Виното - чирпански димят, изпихме го. Хем разипваше манджата, хем пееше. Каква жена!…
Тогава реших, че и аз трябва да се женя. Помня още едната песен. Не зная дали си я чувал. За съдбата, за мъката на оня красив момък…
Целият град бил пременен… За сватбата му улиците застлани с цветя, а пред олтара годеницата се отказва и рекла на годеника си: „Твоята лъжица не става за моята паница!”
…Градът свежда глава. Без слана цветята са попарени. И днес - като чуя, че е паднала градушка или има пожар, си викам: дано не е закачило онова семейство. Осемдесетте стигнах, такава манджа не намерих. Такава човечност. Още чувам песента за момъка, станал после монах, а момата - Невена.
Талигов Христо ми казва: Дечо, грешно е всяка неделя с тези курбани, опличкаха околията. Залоиха се.
Каква да е паница не е за тяхната лъжица.
Тук и там ще найдеш овца. А човеци?
…Димо, Димо му беше името! А му казваха Белата.
